Бан на социалните мрежи за деца. Ще проработи ли?
Забраната, която ще обхване платформи като X, TikTok, Facebook и Instagram
В храните у нас има всичко друго, но не и български продукти (ВИДЕО)
Трябва да свикваме с това, казва Богомил Николов в Бизнес Видео Подкаст
Великден тази година ще бъде по-скъп в сравнение с миналата, но едва ли някой си е правил илюзии, че ще бъде по-различно предвид фактора инфлация, който предизвика рекорден ръст в цените на храните не само у нас, но и по света.
Снимка:
iStock
Годишната инфлация за февруари се задържа над 16%, а хранителните стоки са поскъпнали с над 23 на сто за последните 12 месеца. Колко ще ни струва Великден през 2023 г. попитахме и Богомил Николов, изпълнителен директор на Асоциация „Активни потребители“, в Бизнес Видео Подкаст.
Снимка:
iStock
От темата за предстоящите празници обаче преминахме бързо към потребителските въпроси и съм сигурна, че ви даваме храна за размисъл. Е, по-добре така пред разхищението на продукти, което има и своето финансово измерение. Друго си е да ни ударят по джоба, нали?
Снимка:
bTV Бизнес екип
„Инфлацията празнува вече година, но през следващите месеци ще наблюдаваме успокоение“, заяви Николов. По-големият проблем според него е, че растящите цени засягат неравномерно различните групи в обществото.
„Ако управляващите искат да изпълняват социалната си функция, те трябва да се фокусират не толкова върху самите цени, колкото върху покупателната способност на най-слабите групи“, поясни експертът.
Според него допускаме една основна грешка – да се фокусираме върху цените като създаваме грешна представа, че те могат да се контролират.
Снимка:
bTV Бизнес екип
Всъщност, трябва да погледнем по-задълбочено на проблема с инфлацията и да търсим други мерки, тъй като идеята, че можем да задоволим потребителското търсене като ограничим цените, влияе на производството.
Повече вносни или родни стоки търсят потребителите?
„Може би хората, които търсят българското производство, са мнозинство, но задаваме ли си въпроса какво е българското“, пита и Николов.
Стоките са все по-композитни – тяхното съдържание има конкретен произход, който не е непременно български.
„Така, например, в руската салата може да имаме картофи от Полша или краставици от Турция, но значи ли, че тя е роден продукт, без значение че има лого на българска фирма“, разсъждава директорът на „Активни потребители“.
