Храна за размисъл: Петима българи предлагат на Европа как да спре да изхвърля продукти

Това е първият от ново поколение граждански панели, в които участват представители на всяка от 27-те държава членки на ЕС

Един ден Христина Дайлянова от село Ягодово вдига телефона на непознат номер, който неочаквано ѝ задава въпроси относно ангажираността ѝ по проблемите за разхищението на храна в ЕС. След няколко въпроса от анкетата, тя разбира, че е един от петимата избрани българи от Европейската комисия, които са поканени в Брюксел да споделят предложенията си справянето с проблема.

Снимка: Полина Пенчева

Това е първият от ново поколение граждански панели, в които участват представители на всяка от 27-те държава членки на ЕС. 150-те граждани на страните са представителна извадка на население от 500 млн. души, което живее в държавите членки.

Тайна в кутията Foodobox: Как да спасиш годна храна от изхвърляне (ВИДЕО)

За „бизнеса като кауза и каузата като бизнес“ ни разказват основателите на приложението Джейн Димитрова и Велин Керков (ЧАСТ 1)

Панелът е съставен от произволно избрани граждани. Те са представителни за многообразието на ЕС по отношение на география (от градове и села), пол, възраст, социално-икономически възможности и ниво на образование, а една трета от участниците са младежи до 26 години.

Александър Георгиев и Надежда Димитрова

Снимка: Полина Пенчева

Така сред обсъждащите проблемите с разточителното използване на храна от веригите на доставки, супермаркетите и домакинствата на случаен принцип от България попадат още програмистът Иван Динев (31 г.) от Стара Загора, студентът във Военноморското училище във Варна Александър Георгиев (20 г.) и Надежда Димитрова (26 г.), която работи като кастинг асистент във филмовата индустрия.

Снимка: iStock

Петимата българи са разпределени в различни групи отново на случаен принцип, така че разнообразието да бъде водещо и в продължение на 3 уикенда от декември до февруари обсъжда предложения за справянето с проблема, който да предложи на ЕК от страна на гражданите. Процесът завършва с общо 23 препоръки от страна на гражданите, които ще бъдат внесени за обсъждане в ЕК, като през юни Комисията ще трябва да направи репорт и препоръки към държавите членки как да работят върху проблема.

„Отначало, когато ми предложиха да замина за Брюксел, отказах, защото се притеснявах, че не владея добре английски и няма да бъда от полза при обсъжданията на групите. Дори предложих моя съседка да замине вместо мен, но от ЕК ме успокоиха и казаха, че няма проблем с това и на място във всяка група имаше преводачи, които превеждаха на националните ни езици“, казва Христина за businessnovinite.bg.

Иван Динев и неговата група във Food Waste панела

Снимка: Полина Пенчева

От своя страна, Иван Динев вече има изградена позиция по въпроса и споделя, че е повдигнал казуса пред експертите в ЕС, че унищожените агро култури заради различни пазарни причини не се бере продукция, която е качествена и според дефинициите тези случаи не се включват в разбирането за т. нар. Food Waste. 

Какво има в една спасена кутия на Foodobox? (ВИДЕО)

Коя е най-често спасяваната храна в кутиите на стартъпа (ЧАСТ 2)

Някои от най-интересните препоръки на гражданите включват да има специален единен етикет за сезонните храни в ЕС, които да насочват потребителите да ги употребяват в определено време на годината, търговците да бъдат стимулирани да използват близки фермери за доставки, за да бъдат спестени дългите вериги.  Да се следи храната, попаднала в хранителните банки да не е със срок на годност още 48 часа, а минимум 4,5 дни, тъй като кратките срокове не позволяват на служителите да преразпределят продуктите на време.

Снимка: iStock

Някои от групите предлагат да бъдат въведени специални предмети в училище или темата да бъде разглеждана в учебниците по География на държавите членки на ЕС в начален етап на образование. Подпомагане на приложения и платформи за „спасяване на храна“ в края на работния ден от ресторантите“.

Снимка: Полина Пенчева

Обща рамка за ресторантите, които да започнат да използват хармонизирано лого означаващо, че в менютата си имат възможност да си вземеш остатъците за вкъщи след като си се нахранил. Да се изготви категоризация за Food Waste с A,B,C относно количеството изхвърлена годна храна. Да се проведе разяснителна кампания за разликите между печата върху етикетите: „Най-добър до“ и „Годен до“. В супермаркетите да бъдат продавани повече "грозни" плодове и зеленчуци, които не отговарят на стандартите за външчен вид. 

Възходът на деформираните зеленчуци, или защо ще виждаме това в магазина

Картофите, лукът, морковите, ябълките и брюкселското зеле вероятно ще бъдат най-засегнати

Иван ни разказва, че той е взел участие в предложенията остатъците от храна да бъдат повторно използвани в земеделието и да бъдат създадени по-малки опаковки, които да дадат на купувачите възможност да купуват толкова, колкото консумират, като и да се обърне специално внимание на качеството на опаковките, които да запазят храна по-дълго време свежа.  

Снимка: iStock

Близо 57 млн. тона хранителни отпадъци са били генерирани в ЕС само през пандемичната 2020 г. (127 кг на човек), спазарна стойност, оценена на 130 млрд. евро. Домакинствата са отговорни за 55% от всички хранителни отпадъци. Освен това хранителните отпадъци имат значително въздействие върху околната среда и представляват около 5% от емисиите на парникови газове в ЕС, свързани с общия отпечатък на потреблението на храни в ЕС.

Чрез намаляване на хранителните отпадъци можем значително да намалим потреблението на ресурси и енергия. Борбата с хранителните отпадъци е тройна победа: спестява храна за консумация от човека, помага на фермерите, компаниите и потребителите да спестят пари и намалява въздействието върху околната среда от производството и консумацията на храни.