Криптопазарите загубиха 180 милиона долара само за един ден
Биткойнът се отдалечи от 100 000 долара
Как „Българска наука“ привлече 29 милиона погледа?
Корпоративни истории
Представям ви Петър и неговите прелюбопитни поуки, натрупани през годините…
Възможно ли е теми като българската наука да бъдат представяни едновременно компетентно и успешно онлайн? Напълно! Доказва го впечатляващата дигитална история.
Вече 17 години Петър Теодосиев влага в тази кауза душата си. Започва като хлапе, няма пари да си купи книги, от които да се научи да програмира. А после така се увлича в разказването на научни истории, че и до днес не губи вярата си.
Напред, науката е слънце!
29 милиона пъти са видени миналата година в социалните мрежи публикациите на сайта „Българска наука“. Достъпно, но и адекватно, издържано, в него се разказва за научните пробиви, за предизвикателствата, за големите успехи на българските учени.
Идеята се ражда през 2006 г., когато Петър е само на 14 и започва да работи по нея с брат си близнак.
„Направихме сайт, в който да се говори за науката по начин, който ни липсваше в образователната система“, спомня си той. „Аз съм прекарвал повече време в библиотеката, отколкото в училище, особено от 8-и до 12-и клас. В 8-и клас открих книгите, просто средата ми показа, че има и други, много важни неща, които не се разказват в часовете. Но откъде книги, когато нямаш пари? В библиотеката! Седях цял ден в читалнята, вечер продължавах вкъщи, връщам ги, вземам нови. За една година смених няколко картона, защото се запълниха“.
Двамата си казват, че сигурно и други хора биха се заинтересували от научнопопулярни четива, при това онлайн – така се ражда сайтът, който не спира да се развива до днес.
Науката и неуките
Братята бързо се учат на всичко нужно, за да си направят сайт. По онова време е значително по-трудно, в библиотеката няма книги за програмиране, защото все още са специализирани и много скъпи, няма ги и огромните онлайн ресурси, които днес помагат на всеки, решил да тръгне по този път.
„Бяхме много бедни и трябваше дълги месеци да спестявам, за да си купя една книга за програмиране“, спомня си Петър. „Но после се научих да програмирам! Буквално четеш кода, пишеш на листче, после отваряш Notepad и започваш, без да виждаш кое как работи и кое е грешно. Сега програмирането става по много различен начин…“
Следващата голяма стъпка е създаването на съдържание. „Идеята беше да започнем със списание, времето беше такова, тепърва идваха световните списания. Всичко трябваше да правим сами, нямахме никакви пари. Хванахме промоция за хостинг, вложихме, буквално, левчетата, които бяхме спестили от закуски. Създадохме форум и бързо се оживи. Влизаха учени, много хора се регистрираха и започнаха да публикуват, стигнахме до стотици постове на ден. Електронното списание се завъртя, натрупа популярност и в средите на учените. Неусетно започна да става по-сериозно, заехме се да правим по-развит сайт, да има повече информация…“
Сит търбух за наука глух
И така стигаме до днес, 17 години по-късно, когато начинанието не спира да се развива, Петър упорито работи за това да популяризира науката, докато брат му е поел в различна посока.
Един от акцентите днес е в създаването на видеосъдържание. „Инвестирахме в ново студио, искам да правим повече кратки документални филми, които да обясняват и разказват научни процеси и феномени“, казва Петър.
„Също и списанието. Нашите абонати са в отделна мрежа, имаме и мобилно приложение. Това е за нас фокусът – да даваме повече на хората и да показваме, че има смисъл от науката. Продължаваме да се опитваме да убеждаваме министерства и научни организации, че има смисъл от говоренето за наука. Това за мен е целта, да започнат да го правят. Да се говори повече за наука!“
Има ли как днес да провокираме интерес към науката? Защо е важно да променим стереотипите за това, че ученият е беден и неуспял? Как да запалим пламъка на любопитството в погледите на днешните хлапета? Съжалявал ли е някога, че е посветил 17 години от живота си на тази кауза и как планира да продължи нататък?
Отговорите четете в интервюто със създателя на „Българска наука“ Петър Теодосиев за Дигитални истории.
