1 USD
1.88514 BGN
Петрол
83.63 $/барел
Bitcoin
$16,617.9

Каква е цената на истината?

Мнение

За технологиите, които ни дадоха шанс да се обградим само в собствените си балони на вярвания, разказва Христо Ласков

Не съм геополитически експерт, психолог, военен, генерал, специалист по маркетинг или нещо такова. Вярвам в простички неща, едно от които е да се доверявам само на факти, когато става въпрос за вземане на решения. Проблемът ми през последните години: как оценявам кое е факт?

Ако мога да цитирам една от най-култовите реплики в един сериал (Чернобил на HBO): „Каква е цената на лъжите? Не е, че можем да ги объркаме за истината. Истинската опасност е, че като чуем достатъчно лъжи, вече не можем да разпознаем какво е истина“.

Авторът (според сериала) е Валери Легасов, ръководил операцията по потушаването на щетите на аварията в едноименната АЕЦ. Дали я е казал или не – съвсем не е предмет на долните редове. Защото, независимо дали е реален или измислен, този цитат събира в себе си една плашеща за мен тенденция за мен и хората около мен. Как отсяваме фактите от фикцията? Истината от лъжата? Можем ли да вярваме дори на очите и ушите си? Краткият отговор на всички тези въпроси е не можем. Ето защо.

Генерално, идеята на колонката ми е да коментирам технологичния аспект на нещата - и затова ще се опитам да се придържам към технологиите като такива. Въпреки че зад успеха на Facebook не стои само доброто технологично изпълнение – а ужасно много статистика и математика, с които тази и много други социални мрежи се превръщат в едни от най-ефективните оръжия за масово поразяване. Причината: с над 2 хил. точки за събиране на информация за всеки един от членовете си, Facebook (и подобните, Facebook е само алегория) знае повече за нас от нас самите.

Не знам дали има смисъл да се спирам на клишето (и дали е клише), но реално, Facebook ни помага да се вкопаем в собствените си истини – като намира хора с подобни възгледи и зорлем ни сближава с тях първо виртуално, после реално.

Да, ние искаме да виждаме и чуваме, каквото искаме да виждаме и чуваме. Просто ни трябва някой да го каже вместо нас, за да може да прехвърлим риска от потенциална излагация в последствие или да сме сигурни, че не сме сами във вярванията си. Това ни дава повече сила от която и да било домашна ракия или патриотична песен. С други думи, да не съм аз източника на лъжливата теза, някой друг да е – аз само да я чета/гледам/слушам и после споделям. Добре дошли в света на хибридната война.

Този термин – хибридна война – не е нов – той съществува отдавна. Дефиницията (без да претендирам за изчерпателност) е използването на техники, които обикновено не се свързват с война, за подкопаване на действия н противника (най-вече доверието му). Аз бих добавил и да създават измислени светове. Целта на хибридната война е да се докараме в състоянието, описано по-горе: да не можем да разпознаем кое е истина, кое е факт. И резултатите от това вече берем.

И не, тук не говоря за Украйна. Тук говоря за неща, които се случват от десетилетия около нас и технологиите, които ни дадоха шанс да се обградим само в собствените си балони на вярвания. Земята е плоска. COVID е лъжа или просто "грипче". Ваксините са такива или онакива. Война в Украйна няма. Там всички са нцисти. Инфлуенсърката Димитричка има 2 млн. последователи, които фанатично очакват да видят поредния съблазнителен кадър на закуска на табла в басейна на хотелската стая, за да цъкат с език. И това само, защото има една идея по-добре поддържани и симпатични задни части. Brexit. Тръмп/Клинтън. Тръмп/Байдън. Кемтрейлс. Не-знам-коя-бомба. Списъкът е дълъг, целите са различни, методите са едни и същи.

Но да се върнем към технологиите. Те не са виновни – те само улесняват и ускоряват процеса на самозалъгването ни и създаването на собствената ни виртуална реалност. Преди 80 години време са пускали листовки от самолети с призиви „предайте се, обкръжени сте“ на британските войници около Дюнкерк. Сега пращат SMS-и. Или пускат постове в социални медии с добре премерени послания, които стигат до който трябва. И той ги вижда, асимилира, цитира, спори за тях.

Преди полето а изява е била масата в кръчмата или ресторанта. Приятелският кръг и „ние сме по-добрите, онези не разбират“. Или те там от Украйна идват с джиповете и затова да не им даваме, щото не се грижим за собствените си хора. Сега „the sky is the limit“. Пускаш еидн пост и като му поникнат крила… ставаш свидетел как под него поват да се водят титанични битки между добрите и лошите. Нищо, че никой не може да каже кой точно е добър или лош и защо. В своите очи всеки е прав.

Търсим паралели където няма такива. Съединяваме точки от различни равнини само и само да си докажем теории и да намерим конспирацията. Как големия лош човек ни лъже. Отговорът на въпроса защо го прави сигурно е различен за всеки – или може би не. Но последиците от това поведение тепърва ще разбираме какви са. Защото никой не може да ни каже до колко реално сме разединени – и как това разединение ще се отрази на съществуването ни като цивилизация дори.

Мда, добре дошли в света на хибридната война. Тя е много по-близко от колкото можете да си представите и нейните жертви вече с факт, а и тепърва ще стават повече. Защото липсата на факти при оценката на истината води до много по-негативни ефекти: счупена ценностна система е един от тях. А без нея – нацисти не ни трябват

Христо Ласков има над 20 години опит с технологиите - първо като ентусиаст, в последствие като разказвач на истории (журналист), а в последните 10 и като професионалист. Основава агенция за UX дизайн и разработка на уеб базирани приложения и технологични решения насочени към бизнеса.  Заедно с екипа му управляват сайтове, достигащи до над 3,6 млн. уникални потребителя годишно. 

Последни публикации

Бизнес Видео Подкаст

Свързани статии

Галерия

С 8 "квартала" на борда: Най-големият круизен кораб излиза в открити води през 2024 г.

Coldplay
+19

Галерии