„Ние не сме Дисниленд": Възмущение в Рим заради „гладиаторските“ битки на Airbnb в Колизеума
Туристи ще могат да участват в инсценирана битка в гладиаторско облекло
Благичка, как да си направя крекери от утайка на бира? (ВИДЕО)
Влизаме в първия ресторант с нулев отпадък в България – „Благичка“ (ЧАСТ 1)
Сутрин, момиче носи капеща мазна торба с отпадъци, оглежда се във витрината и решава, че отражението ѝ е толкова ужасно, че трябва да промени живота си…
Представихте ли си го? Ако животът на Блажка Димитрова беше филм, това щяха да са първите думи в сценария за него.
Снимка:
Евгений Милов
„В онзи момент много се притеснявах нещо да не капне на обувките ми. Докато вървях към кофата за боклук и виждайки това си отражение, разбрах, че не съм толкова готина, колкото си мислех тогава. И не заради дрехите, косата и грима, а заради начина, по който бях започнала да живея“, ни разказва тя.
Снимка:
Евгений Милов
Този шок кара Блажка, тогава още студентка, да прекара няколко безсънни нощи и дори да остави на страна изпит в университета за сметка на часове четене за принципите на нулевия отпадък. Така, само няколко години по-късно, този нов начин на живот я провокира да създаде първия Zero Waste (нулев отпадък) ресторант в България – „Благичка“.
Но тази история не е нито филм, нито приказка, нито кулинарно предаване с Гордън Рамзи. Тя е дълга борба с идеята, идеята, че дори да вярваш и обичаш нещо, не е достатъчна да доведеш всичко до края.
Блажка се нуждае от нужното „побутване“ по рамото и го открива на неочаквано място.
„Тъкмо бях завършила университет и много млада. Станах учител на 10-ти и 12-ти клас. Може да си представите липсата на възрастова разлика между нас. Те не искаха да ме възприемат на сериозно. Аз обаче не се отказвах. Преподавах им предприемачество и как могат да стартират бизнес в България“, ни разказва тя.
Вкусотиите на първия Zero Waste ресторант в София
+11
„Забелязах, че не спират да ядат. Дали е час или не, те постоянно хрупаха нещо. Под чиновете постоянно имаше всякаква храна. В класната стая винаги миришеше на храна. Те не искаха да ме слушат, а аз много обичах да готвя“, добавя основателката на „Благичка“.
Снимка:
Евгений Милов
Тогава тя осъзнава, че може да започне да им носи домашни специалитети, за да привлече вниманието им. Постепенно учениците започват да ѝ дават смелост и заедно наемат малка стаичка с по-малка от 20 кв. м. кухня, като заедно с тях решават, че от тук нататък в ресторанта ще работят само младежи в неравностойно положение. Това и до днес никога не се е променяло!
Снимка:
Евгений Милов
През кухнята на Блажка минават младежи, израснали в домове, деца със специални образователни потребности, а днес целият екип контактува на жестомимичен език.
„Клиентите веднага усещат. Започва да се комуникира със знаци. Имаме сложени табелки на бара. Човек винаги разбира, че при нас е по-специфично място“, ни казва Блажка.
Снимка:
Евгений Милов
В тази различна кухня, всеки елемент на един продукт е ядлив. Например, корите от диня се превръщат във вкусен сладолед, дръжките от магданоза се правят на песто, а всяка обелка на патладжан, тиквичка или картоф става хрупкав чипс.
Снимка:
Евгений Милов
А, за любителите на хмелните напитки, откриват рецепта за крекери, създадени от варката на бира – материал богат на протеини и фибри. И не само. Те са открили начин как да създадат брашно и теста за мъфини от същата смес, както дори правят чинии от дехидратираната смес. И всичкият този материал за кръговата инициатива, е предоставен от различни български крафт пивоварни в района, спестявайки огромни количества метан отделен в природата, ако се изхвърли сред отпадъците.
Очаквайте специална рецепта на Блажка с остатъци в следващия епизод от рубриката ESG!
Снимка:
Евгений Милов
