"Оценка "Среден 3" за приема ни в Шенген" (ВИДЕО)

Частичното присъединяване говори за провал на няколко нива, коментират експерти в "Бизнес Видео Подкаст"

Повече от десетилетие – толкова отне на България да се присъедини към Шенгенското пространство, засега частично – по въздух и вода. Реалистична ли е възможността да бъдем приети и по суша до края на 2024-та година?

Темата коментираме в Бизнес Видео Подкаст с политолога Христо Панчугов и с икономическия анализатор в Института за пазарна икономика (ИПИ) Адриан Николов.

Снимка: bTV Бизнес Новините

„Частичният прием говори за един реформаторски, дипломатически и институционален провал, но нека не го приписваме на България“, заяви експертът към ИПИ, който поставя оценка от среден 3 на усилията досега.

Снимка: Евгений Милов

„Докато не доведем процеса до самия край, не можем да говорим, че сме издържали теста успешно“, добави той.

Христо Панчугов допълни, че това е позитивно развитие за България, което потенциално би повишило доверието в партньорите ни, а също и в институциите.

Крие ли рискове за сигурността отпадането на проверките заради Шенген? (ВИДЕО)

Държавните граници ще бъдат охранявани, както досега, категоричен е вътрешният министър Калин Стоянов

Вероятно ще се промени и цялостното ни усещане като европейци“, каза още политологът, който е категоричен, че българските управляващи са подходили на моменти повърхностно и без достатъчна ангажираност към приема ни в Шенген.

Темата дори се беше превърнала в тояга, която външните ни партньори са използвали, за да окажат натиск на реформите във вътрешната ни система, по-конкретно реформите в съдебната власт.

„Опашките по летищата са най-малкият проблем, който решаваме с тази стъпка“, коментира Адриан Николов.

Според него тепърва ще разберем дали ще се промени нагласата ни, че „Шенген не хапе“. Други очаквани ефекти са свързани с продължаването на икономическата ни интеграция със Запада.

Икономическите ползи от влизането на България в Шенген

Знаете ли, че общото спестено време в чакане на летището, ще възлиза на 1,4 милиона часа годишно

„За мен е любопитно какво се случва с пограничните региони и какъв е  техният потенциал на развитие с приема ни в Шенген“, допълни анализаторът.

Той поясни, че поречието на Дунав е един от икономически най-слабо развитите региони – силно изоставащ район, със застаряващо население и липса на бизнес инвестиции.

Снимка: btvnovinite.bg

„Големите градове като София и Пловдив са отдалечени и интеграцията с Букурещ изглежда по-логична. Има обаче граница, която ще отпадне с присъединяването ни към Шенген по суша“, обясни Николов.

Продължи да четеш