Бан на социалните мрежи за деца. Ще проработи ли?
Забраната, която ще обхване платформи като X, TikTok, Facebook и Instagram
Икономическите ползи от влизането на България в Шенген
Знаете ли, че общото спестено време в чакане на летището, ще възлиза на 1,4 милиона часа годишно
България чака дълго време на опашката, за да влезе в Шенгенското пространство заради фактори като съмнението, че България може да защитава външната граница на безвизовото пространство.
Освен по-успешната ни европейска интеграция и по-нататъшното присъединяване към „клуба на богатите“, присъединяването към Шенген би могло да осигури няколко конкретни ползи за българската икономика:
- Повече търговия с други членове на Шенгенското пространство
Премахването на последните постоянни бариери пред търговията с останалата част от ЕС (и някои страни извън него) означава по-висок обем на търговия с всички останали страни членки. Оценките за този ефект са много различни - едно проучване от последното десетилетие оценява годишен ръст на търговията с 0,1%, а германският институт IFO твърди, че връщането на граничния контрол в ЕС ще намали обемите на търговията с умопомрачителните 3%, казва 4Liberty.eu.
Дори и да приемем, че присъединяването към Шенгенското пространство ще доведе до увеличение на търговията с останалите членки на ЕС само с 1%, това ще възлезе на допълнителни 700 млн. лв (или 350 милиона евро) принос на година. От гледна точка на държавата по-големите търговски обеми означават по-високи данъчни приходи.
- По-ниски разходи и по-малко несигурност за износителите
До момента преминаването през границите водеше до значителни допълнителни разходи за износителите и транспортните фирми (по някои оценки – 100 млн. лв. годишно). Трябва да се има предвид и злоупотребата с ресурси – камионите, които чакат без работа на митницата, не могат да се използват за други превози. Присъединяването към Шенген би ограничило и несигурността – липсата на граничен контрол улеснява точното изчисляване на времето за превоз на стоки.
- По-лесно и по-кратко пътуване
През 2021г. пътуванията на български граждани до други страни от ЕС са малко над 700 хил., но в годините преди пандемията са били много повече - 4,2 млн. само през 2019 г. Дори ако приемем, че премахването на граничния контрол съкращава времето за пътуване с 20 минути (често отнема много повече), общото спестено време ще възлиза на 1,4 милиона часа годишно, които биха могли да бъдат изразходвани по-продуктивно.
- По-висок потенциал за растеж за граничните региони
Улесняването на пътуването със съседните шенгенски страни може да създаде трансгранични бизнес възможности. Това е особено важно заради това, че Румъния също се присъединява към споразумението и поради малкото разстояние между българските пристанища Русе и Силистра и румънския икономически център Букурещ, връзката между двете страни може да се засили.
- Нови възможности на пазара на труда
Присъединяването към Шенгенското пространство отваря нови възможности за работа както за българи, така и за чужди граждани, желаещи да работят тук. Предвид нарастващия недостиг на работна ръка в българската икономика, улесняването на навлизането на чужденци на вътрешния пазар на труда е от първостепенно значение.
- Ограничаване на администрацията и проверките
Въпреки необходимостта от административни услуги и гранични проверки извън Шенген, държавният бюджет би претърпял значителни намаления на разходите, ако няма нужда да ги осигурява на границите с Гърция и Румъния.
Също така е важно да се отбележи, че нито едно от тези предимства не е еднократно. Напротив, всички те допринасят за по-дълбока икономическа интеграция между европейските страни, което означава, че България може да навакса много от пропуснатите ползи в годините, в които не беше част от Шенген.
