Икономист: Между 5 и 10% от населението в Сливен и Кърджали е неграмотно

Работодатели срещат затруднение не само в намирането на квалифицирани кадри, но и в общуването с тях

През последните две години българският пазар на труда претърпя резки и крайни промени – от бързия ръст на безработицата в началото на Covid-19 кризата и ограничителните мерки, до откриването на много нови работни места и връщането към недостиг на работна ръка само година по-късно. Инвестицията в образование и изграждането на нови умения и нови начини на мислене са инструментите за бъдеща реализация на пазара на труда.

Снимка: Евгений Милов

Това каза в новия епизод на Бизнес Видео Подкаст Адриан Николов, икономически анализатор в Институт за пазарна икономика (ИПИ).

Делът на висшистите се повишава бързо у нас, има и спад на хората с основно образование, което е дългосрочна тенденция. Идентифицирани са обаче и притеснителни данни – в области като Сливен, Кърджали и Търговище е отчетен висок дял на неграмотни – между 5 и 10% от населението, което рефлектира върху пазара на труда.

„Това, че има хора, които са завършили висше образование, не ни казва нищо за качеството му, за уменията, които се внасят на пазара на труд“, обясни експертът. А някои работодатели срещат затруднения не само в намирането на квалифицирани кадри, но и в общуването с тях – има служители, които не владеят добре български език.

Снимка: Евгений Милов

По думите на Николов, ние разполагаме с добри моментни снимки за начина, по който функционира пазарът на труда, но отсъства проследяването на процесите – не се знае, например, какво се случва с някой, който е преминал 3-месечна програма за квалификация и как се е развил след това, което пречи на целеполагането на политиките и тяхната реализация. Нямаме информация за това кой подход води до по-добри резултати и ефекти за пазара.

Решенията са на различно ниво – в западния свят, например, фокусът отдавна е прехвърлен от създаване на временна заетост към генериране на умения, върху преквалификацията на хората, които търсят работа, а не толкова върху директното намиране на позиции за тях. Инвестирането в създаването на базови умения и компетенции е ключово за това.

Снимка: Евгений Милов

Икономическият анализатор засегна и очакванията за икономиката ни през следващите няколко месеца. 

2021 г. може да се възприеме като поглед за начина, по който би могла изглежда 2023 г., ако войната в Украйна свърши. Това, което се случи след пандемията, демонстрира нашата способност да се връщаме бързо към пикова активност. Трябва да имаме предвид, че говорим за събития, които са трудно предсказуеми“, подчерта Николов.

Последни публикации

Бизнес Видео Подкаст