Apple пусна iOS 18.4 и предупреди да се инсталира веднага
Новата актуализация поправя 62 уязвимости в сигурността на iPhone
Банките - новите ESG консултанти?
Как банките ще решават кой бизнес е устойчив и кой не, за да му отпуснат пари?
Наскоро в Ню Йорк се проведе годишната Седмица на климата. Наред с другите актуални въпроси като екологичните заплахи от войната в Украйна и газовата криза, в центъра на разговорите отново бяха климатичните цели, които си е поставил светът. Кампанията на ООН Race to Zero наблегна специално на финансовите институции и поиска изрично да се ангажират с това да не финансират бизнеси, свързани с изкопаеми горива и енергийни източници.
Вместо да козируват обаче, от Банковия алианс за нетно-нулеви емисии (NZBA), които държат 40% от банковите активи в света в момента, заговориха за несправедливостта от това да изолират едни икономически сектори за сметка на други.
Снимка:
iStock
Темата за ESG и банките не е нова. Притесненията относно климатичните промени се превърнаха в двигател за решенията на много клиенти, инвеститори и политици. Бизнесът стана ракетата носител на зелените регулации, но банките трябва да бъдат горивото –чрез избора им кого да финансират се определя кои компании са устойчиви и кои не и това ще насочва бъдещите инвеститори. Дали малко насила или доброволно, но почти 75% от банките планират да увеличат разходите си за екологични, социални и управленски инициативи (ESG) през следващата година, показва доклад на Boston Consulting Group (BCG).
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Чисто исторически банковият сектор е много регулиран. Банките са свикнали да управляват чрез правила и смятат, че те са в основата на това да оцелеят вече столетия наред. Това важи още повече през последните години, когато се изградиха големите финансови институции, обединяващи стотици клонове в различни страни и континенти, скрепени от общи политики и правила.
А последните две-три години, особено в Европа, в рамките на устойчивото управление и финанси, ESG стана задължителна част от критериите за интегриране по пътя за Зелената сделка. Логиката е проста – европейските институции искат да се постигне преход към устойчиво развитие и това става с пренасочване на капитал от неустойчив към устойчив бизнес. Затова беше създадена и Таксономията– тя служи като ориентир кои компании отговарят на критериите за устойчивост и допринасят за опазването на околната среда и обществото и кои не.
Защо обаче ESG изискванията са огромно предизвикателство за банковия сектор? Отчасти заради огромния като обем работа, който им се отваря, и нуждата от изключително много информация. Портфолиото на една банка е огромно. Обикновено финансовите институции покриват почти всички сектори от целия икономически спектър и за да могат да изпълнят ролята си на инструмент, те трябва да ги разбират. Или иначе казано, банките трябва да развият вътрешен капацитет да разбират секторно-специфичните въздействия на всеки бизнес, който финансират.
Това е свързано и с практиката на оценка на риска при кредиторите – за да финансират някого те трябва да могат да предвидят и ESG рисковете, например свързани с физическите изменения в климата или социалните нагласи, за да са сигурни, че ще успеят да си върнат парите обратно и то с лихвите.
Как тогава банките ще решават кой бизнес е устойчив и кой не, за да му отпуснат пари? Тук Таксономията разделя компаниите на тъмнозелени и светлозелени. Тъмнозелените са отличниците – тези, които изпълняват всички критерии за ESG и отговарят на най-много изисквания. Светлозелените са още по средата – бизнесите, които вече имат цели за устойчивост, започнали са с определени практики, но още има какво да се желае от тях. Пресният пример е с Тesla на Илон Мъск, които бяха извадени от индексите за ESG, защото покриваха критериите за минимално негативно въздействие върху околната среда, но не и тези за управление на кадрите и социална отговорност в компанията.
В момента се налагат три големи течения сред банковите институции в политиката им за избор на партньори и кредитополучатели. Единият модел на работа е краен. При него се изключват от финансиране цели сектори, които са посочени с пръст като ненадеждни. За такива често се приемат производителите на тютюн и цигари, на оръжие, хазарта и дори порно индустрията. В политиките на някои големи банки в „черния списък“ вече влизат и секторите за добив на въглища, нефт и газ. Проблемът е обаче, че често тези компании правят ужасно много неща, за да покрият и подобрят ESG показателите си и въпреки това са пренебрегвани.
Другият подход е т. нар. деинвестиране – изтегляне на вече съществуващи инвестиции от бизнеси, които се определят като недостатъчно устойчиви. Това отнема време – банките таргетират определени рискови сектори и поставят конкретни условия, свързани с ESG, пред компаниите в тях.
Снимка:
btvnovinite.bg
Третият метод е точно обратният на предишните два. Той включва ангажиране с клиента. Според него прекъсването на връзките не може да реши проблемите и няма да доведе до постигане на ESG целите. Тогава банките се възползват от позицията си на акционер или заинтересована страна и се наемат да работят с проблемните си клиенти, за да постигнат напредък заедно.
Подходите обикновено се избират спрямо конкретните клиенти, а не са част от цялостната политика на една финансова институция. Това, разбира се, изисква повече експертиза в сферата на устойчивото развитие, отнема време, а прекият ефект от въздействието на инвеститора върху практиките на компанията е трудно проследим.
Пионери и в деинвестирането, и в ангажирането са западните банки и инвеститори. На тях вече им се налага да разбират буквално от всичко, свързано с ESG. У нас повечето банки са клонове на чуждестранни финансови гиганти. Те съответно чакат за инструкции от компанията-майка. А българските по-скоро още наблюдават отстрани – запознават се със ситуацията и сверяват какво правят конкурентите им. Повечето банки вече имат служители, които отговарят за ESG. Целият сектор обаче се учи в движение.
Което прави ситуацията с финансирането на устойчив бизнес не особено устойчива, а въпросите повече от отговорите – какви данни трябва да бъдат събрани, за да се направи адекватна ESG оценка на клиент? Kак действа банката, след като е оценила рисковете и екологичните влияния на една компания? Как се работи с клиент, който не знае как да управлява въздействията си? И как банката изпълнява своите лични бизнес цели, докато играе ролята на ESG консултант и в същото време не изостава от конкуренцията?
Снимка:
istockphoto.com
*Анализът е подготвен за businessnovinite.bg от denkstatt. Компанията изготвя оценки, доклади и стратегии за добро корпоративно управление, управление на въздействията върху околната среда и общностите. Изпълнява проекти по въпросите на ESG, декарбонизация, доклади и оценки за въздействие, кръгова икономика. Част е от denkstatt Group – водещ консултант по устойчиво развитие в Европа.
