1 USD
1.81062 BGN
Петрол
Bitcoin
$51,884.3

Банките - новите ESG консултанти?

Банките - новите ESG консултанти?

Как банките ще решават кой бизнес е устойчив и кой не, за да му отпуснат пари?

Наскоро в Ню Йорк се проведе годишната Седмица на климата. Наред с другите актуални въпроси като екологичните заплахи от войната в Украйна и газовата криза, в центъра на разговорите отново бяха климатичните цели, които си е поставил светът. Кампанията на ООН Race to Zero наблегна специално на финансовите институции и поиска изрично да се ангажират с това да не финансират бизнеси, свързани с изкопаеми горива и енергийни източници.

Вместо да козируват обаче, от Банковия алианс за нетно-нулеви емисии (NZBA), които държат 40% от банковите активи в света в момента,  заговориха за несправедливостта от това да изолират едни икономически сектори за сметка на други.

Снимка: iStock

Темата за ESG и банките не е нова. Притесненията относно климатичните промени се превърнаха в двигател за решенията на много клиенти, инвеститори и политици. Бизнесът стана ракетата носител на зелените регулации, но банките трябва да бъдат горивото –чрез избора им кого да финансират се определя кои компании са устойчиви и кои не и това ще насочва бъдещите инвеститори. Дали малко насила или доброволно, но почти 75% от банките планират да увеличат разходите си за екологични, социални и управленски инициативи (ESG) през следващата година, показва доклад на Boston Consulting Group (BCG).

Чисто исторически банковият сектор е много регулиран. Банките са свикнали да управляват чрез правила и смятат, че те са в основата на това да оцелеят вече столетия наред. Това важи още повече през последните години, когато се изградиха големите финансови институции, обединяващи стотици клонове в различни страни и континенти, скрепени от общи политики и правила.

А последните две-три години, особено в Европа, в рамките на устойчивото управление и финанси, ESG стана задължителна част от критериите за интегриране по пътя за Зелената сделка. Логиката е проста – европейските институции искат да се постигне преход към устойчиво развитие и това става с пренасочване на капитал от неустойчив към устойчив бизнес. Затова беше създадена и Таксономията– тя служи като ориентир кои компании отговарят на критериите за устойчивост и допринасят за опазването на околната среда и обществото и кои не.

Защо обаче ESG изискванията са огромно предизвикателство за банковия сектор? Отчасти заради огромния като обем работа, който им се отваря, и нуждата от изключително много информация. Портфолиото на една банка е огромно. Обикновено финансовите институции покриват почти всички сектори от целия икономически спектър и за да могат да изпълнят ролята си на инструмент, те трябва да ги разбират. Или иначе казано, банките трябва да развият вътрешен капацитет да разбират секторно-специфичните въздействия на всеки бизнес, който финансират.

Това е свързано и с  практиката на оценка на риска при кредиторите – за да финансират някого те трябва да могат да предвидят и ESG рисковете, например свързани с физическите изменения в климата или социалните нагласи, за да са сигурни, че ще успеят да си върнат парите обратно и то с лихвите.

Как тогава банките ще решават кой бизнес е устойчив и кой не, за да му отпуснат пари? Тук Таксономията разделя компаниите на тъмнозелени и светлозелени. Тъмнозелените са отличниците – тези, които изпълняват всички критерии за ESG и отговарят на най-много изисквания. Светлозелените са още по средата – бизнесите, които вече имат цели за устойчивост, започнали са с определени практики, но още има какво да се желае от тях. Пресният пример е с Тesla на Илон Мъск, които бяха извадени от индексите за ESG, защото покриваха критериите за минимално негативно въздействие върху околната среда, но не и тези за управление на кадрите и социална отговорност в компанията.

В момента се налагат три големи течения сред банковите институции в политиката им за избор на партньори и кредитополучатели. Единият модел на работа е краен. При него се изключват от финансиране цели сектори, които са посочени с пръст като ненадеждни. За такива често се приемат производителите на тютюн и цигари, на оръжие, хазарта и дори порно индустрията. В политиките на някои големи банки в „черния списък“ вече влизат и секторите за добив на въглища, нефт и газ. Проблемът е обаче, че често тези компании правят ужасно много неща, за да покрият и подобрят ESG показателите си и въпреки това са пренебрегвани.

Другият подход е т. нар. деинвестиране – изтегляне на вече съществуващи инвестиции от бизнеси, които се определят като недостатъчно устойчиви. Това отнема време – банките таргетират определени рискови сектори и поставят конкретни условия, свързани с ESG, пред компаниите в тях.

Снимка: btvnovinite.bg
Дават им определено време да постигнат заложените цели и, ако не успеят, се изтеглят. Тук говорим за начин, по който действат различни финансови институции – банки, инвестиционни и пенсионни фондове. Целта е бързо декарбонизиране на портфолиото им.

Третият метод е точно обратният на предишните два. Той включва ангажиране с клиента. Според него прекъсването на връзките не може да реши проблемите и няма да доведе до постигане на ESG целите. Тогава банките се възползват от позицията си на акционер или заинтересована страна и се наемат да работят с проблемните си клиенти, за да постигнат напредък заедно.

Подходите обикновено се избират спрямо конкретните клиенти, а не са част от цялостната политика на една финансова институция. Това, разбира се, изисква повече експертиза в сферата на устойчивото развитие, отнема време, а прекият ефект от въздействието на инвеститора върху практиките на компанията е трудно проследим.

Пионери и в деинвестирането, и в ангажирането са западните банки и инвеститори. На тях вече им се налага да разбират буквално от всичко, свързано с ESG. У нас повечето банки са клонове на чуждестранни финансови гиганти. Те съответно чакат за инструкции от компанията-майка. А българските по-скоро още наблюдават отстрани – запознават се със ситуацията и сверяват какво правят конкурентите им. Повечето банки вече имат служители, които отговарят за ESG. Целият сектор обаче се учи в движение.

Снимка: istockphoto.com
Което прави ситуацията с финансирането на устойчив бизнес не особено устойчива, а въпросите повече от отговорите – какви данни трябва да бъдат събрани, за да се направи адекватна ESG оценка на клиент? Kак действа банката, след като е оценила рисковете и екологичните влияния на една компания? Как се работи с клиент, който не знае как да управлява въздействията си? И как банката изпълнява своите лични бизнес цели, докато играе ролята на ESG консултант и в същото време не изостава от конкуренцията?

*Анализът е подготвен за businessnovinite.bg от denkstatt.  Компанията изготвя оценки, доклади и стратегии за добро корпоративно управление, управление на въздействията върху околната среда и общностите. Изпълнява  проекти по въпросите на ESG, декарбонизация, доклади и оценки за въздействие, кръгова икономика. Част е от denkstatt Group – водещ консултант по устойчиво развитие в Европа.

Последни публикации

Бизнес Видео Подкаст

Свързани статии

Галерии