Проблеми с плащането с карта в метрото - каква е причината?
Техническа неизправност забави пътуващите тази сутрин
Според Орлин Станчев машинното самообучение вече е много важна част от изследванията в астрономията
Говорим си кои професии ще замени прословутият изкуствен интелект… Докато той крие неочаквани възможности в толкова много на пръв поглед неочаквани области, например Космоса.
За тях ще ни разкаже Орлин Станчев, програмист в Kin + Carta, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“, барабанист на група ALI и, разбира се, изследовател на далечните галактики.
Белка и Стрелка
Той е част от групата по теория на звездообразуването към катедра „Астрономия“ на СУ и в нея работят по изучаването на изключително интересни обекти в галактиката – гигантските молекулярни облаци. Именно там се случват процесите на раждане на звезди.
„Изследванията ни са в разнообразни области – от изучаване на общата структура на молекулярните облаци до изследване на тяхната морфология“, разказва ученият. „Търсим връзката между образуването им и ранната еволюция на галактиката. Интересуваме се от въпроси като например какво е разпределението на плътността в молекулярните области? Какъв е балансът на енергиите в тях? Как това е свързано с тяхната фрагментация и образуването на по-плътни области? Важен въпрос, защото именно тези структури се свързват с процесите на раждане на нови звезди.“
Според него машинното самообучение вече е много важна част от изследванията в астрономията. „Вече можем да се похвалим с множество успешни приложения. Пример за пробив е класификацията на астрономическите обекти. Машинното самообучение тук е изключително полезно за бързото и ефективно анализиране на големи обеми от данни“.
От Земята доЧовечеството разполага с все по-мощни и прецизни инструменти за наблюдение на Космоса. Те генерират колосални масиви с данни, които физически е невъзможно да бъдат обработени от човек. „Неслучайно явления като „гражданската наука“ в астрономията се развиват изключително бързо“, казва астрономът програмист.
„Например проектът GalaxyZoo, който стартира с нелеката задача за класификация на голям масив от галактики по морфологичен признак. Платформата е направена така, че сравнително лесно всеки да се включи в процеса като наблюдава реални изображения и следва конкретни стъпки и критерии за класификация. До момента човешкият мозък е много добър в тази задача, а за да предадем този опит на „машината“, е нужно да се натрупат достатъчно данни“.
Друго песпективно приложение на ИИ е търсенето на планети извън Слънчевата система. Методите на машинното самообучение играят важна роля в анализа на данни, благодарение на който се регистрират екзопланети около далечни звезди.
Още една област е идентифицирането на т. нар. гравитационни лещи – явление, при което силата на гравитацията на масивен обект, например галактика, деформира и усилва светлинния сигнал от фонов обект. Това може да помогне за откриването на тъмната материя и получаването на допълнителни данни за структурата и строежа на галактиките.
Земя в илюминатора
Анализът на числени модели и компютърните симулации в астрофизиката са друго поле, за което машинното самообучение е в огромна помощ. Повече от всякога можем да използваме този мощен ресурс за проиграването на милиони различни сценарии.
„Експоненциалното нарастване на данните неминуемо води до нарастване и на сложността на информацията“, казва ученият. „В астрономията през последните десетилетия се наблюдава преход от малки масиви към цели потоци данни. Дължим го на бурното развитие на мащабни научни и наблюдателни програми с участието на автоматизирани и роботизирани телескопи. Но заради бързото генериране на нови данни – около 25 зетабайта за година, това са около 10 на 21-ва степен байта! – голяма част от тях остават скрити за човечеството. Това налага преход от наука, базирана на хипотеза, към такава, базирана на данните. Към познатите ни три парадигми на науката – експеримент, аналитична теория и числено моделиране, се добавя четвърта – науката, базирана на данните“.
Приложенията на ИИ са най-разнообразни – от търсенето на планети извън Слънчевата система, регистрирането и класификацията на обекти, анализ на данните от детектори на гравитационни вълни, до определянето на червеното отместване на галактики и генерирането на синтетични данни за обучение и валидиране на различни алгоритми.
Кои са най-големите новини, които да очакваме от астрономите през следващите години? Как се раждат нови звезди в небето, в науката, в музиката? Има ли нещо общо между трите? Извънземните или генералният изкуствен интелект – кое се задава първо? А от кое си струва да се притесняваме повече?
Отговорите на Орлин Станчев четете в интервюто му за сайта Дигитални истории.
Техническа неизправност забави пътуващите тази сутрин
Безработните се насочват сами към бюрата по труда, неактивните се нуждаят от стимул, за да работят
През последните години Иран доставя най-големите обеми суров петрол