Свят
Международното летище в Дубай възстановява дейност до 24 часа (ВИДЕО)
След като дейността се нормализира, ще бъде направена оценка на щетите и ще се определи тяхната стойност
В храните у нас има всичко друго, но не и български продукти (ВИДЕО)
Трябва да свикваме с това, казва Богомил Николов в Бизнес Видео Подкаст
Великден тази година ще бъде по-скъп в сравнение с миналата, но едва ли някой си е правил илюзии, че ще бъде по-различно предвид фактора инфлация, който предизвика рекорден ръст в цените на храните не само у нас, но и по света.
Снимка:
iStock
Годишната инфлация за февруари се задържа над 16%, а хранителните стоки са поскъпнали с над 23 на сто за последните 12 месеца. Колко ще ни струва Великден през 2023 г. попитахме и Богомил Николов, изпълнителен директор на Асоциация „Активни потребители“, в Бизнес Видео Подкаст.
Снимка:
iStock
От темата за предстоящите празници обаче преминахме бързо към потребителските въпроси и съм сигурна, че ви даваме храна за размисъл. Е, по-добре така пред разхищението на продукти, което има и своето финансово измерение. Друго си е да ни ударят по джоба, нали?
Снимка:
bTV Бизнес екип
„Инфлацията празнува вече година, но през следващите месеци ще наблюдаваме успокоение“, заяви Николов. По-големият проблем според него е, че растящите цени засягат неравномерно различните групи в обществото.
„Ако управляващите искат да изпълняват социалната си функция, те трябва да се фокусират не толкова върху самите цени, колкото върху покупателната способност на най-слабите групи“, поясни експертът.
Според него допускаме една основна грешка – да се фокусираме върху цените като създаваме грешна представа, че те могат да се контролират.
Снимка:
bTV Бизнес екип
Всъщност, трябва да погледнем по-задълбочено на проблема с инфлацията и да търсим други мерки, тъй като идеята, че можем да задоволим потребителското търсене като ограничим цените, влияе на производството.
Повече вносни или родни стоки търсят потребителите?
„Може би хората, които търсят българското производство, са мнозинство, но задаваме ли си въпроса какво е българското“, пита и Николов.
Стоките са все по-композитни – тяхното съдържание има конкретен произход, който не е непременно български.
„Така, например, в руската салата може да имаме картофи от Полша или краставици от Турция, но значи ли, че тя е роден продукт, без значение че има лого на българска фирма“, разсъждава директорът на „Активни потребители“.
Трябва да свикваме с това, категоричен е той, и държи да отбележи, че подкрепя практиката стоките с по-високо качество да бъдат обозначавани – дали с печат, стикер, стандарт или пък с показатели от тестове, през които минават, те трябва да се отличават.
Снимка:
bTV Бизнес екип
Това го връща към моменти от практиката му. Преди години, например, при проучване на майонеза, която е продукт с две основни съставки, се установява, че производителят пропуска една от тях.
„Рецепта от две съставки беше променена изцяло и съдържаше в пъти повече и по-различни добавки“, обясни Николов.
Тогава си дава сметка, че имаме любими храни, които можем да приготвяме за минути вкъщи, но не отделяме дори минути.
„Знаете ли, ние всъщност плащаме огромна цена за мързела си и за липсата на време“, казва експертът. Не осъзнаваме какъв компромис правим с качеството си на живот, защото производството на майонеза или каквато и да е храна с различно съдържание от оригиналната рецепта не е нарушение.
Експертът казва, че няма как да попречим на производителя да работи върху даден продукт, но потребителите могат да се замислят за съдържанието, докато пазаруват.
Той засегна и друг сериозен проблем, какъвто е разхищението на храна. Проучвания показват, че годишно у нас се изхвърлят средно по 86 кг. хранителни отпадъци на човек.
„Всеки от нас може да проследи доколко това се отнася до него като потребител. Когато изхвърляме храна, нека й придаваме финансова стойност – да си записваме колко струва поредната стока, която отива на боклука и в края на месеца, когато теглим чертата, да видим колко пари за храна изхвърляме в коша“, обясни Николов.
Той обърна внимание и на кампанията на Асоциация „Активни потребители“ за групова покупка на климатици, която ще продължи 4 месеца.
Снимка:
iStock
„Към момента за участие са се записали 500 души“, отбеляза експертът и допълни, че тепърва предстои да бъдат избрани търговските оферти, които трябва да бъдат най-изгодни за потребителите.
„Когато имаме яснота, ще ги публикуваме на сайта, а и всеки, който се е записал, ще ги получи на електронния си адрес“, каза Николов. Офертите се събират до средата на месеца, а в кампанията ще бъдат предлагани единствено модели, които са получили много добра оценка при тестовете, които са правени на 43 модела климатици в специализиран институт в Германия.
„Трябва да гарантираме на хората, че ще си купят качествен продукт“, категоричен е Богомил Николов.
