Цената на Освобождението

А.С.: Войните са най-скъпоструващото начинание за всяка една държава. През XIX век конфликтите са поглъщали огромни по размер средства, надвишаващи като процент съвременните разходи спрямо БВП. Трудно е да се даде точна оценка за това каква е съвременната себестойност на Освободителната война. От официалната статистика на Руската империя става ясно, че за бюджетната 1877/78 г., Русия харчи 205 000 000 рубли за издръжка на армията и флота.

Не е ясно какъв процент от тези суми са изразходвани директно за военните действия, но според доклада на Министерство на финансите на Русия, извънредните разходи за продоволствие, муниции и оръжия, които не могат да се покрият от наличното в складовете, възлизат на ок. 10 000 000 рубли. Приравняването на тези суми към съвременна валута е изключително рисковано начинание, но реално разходите по военните министерства възлизат на 30% от общия държавен бюджет за 1877/78 г.

Що се отнася до числеността на армиите Османската империя започва войната с ок. 250 000 войници под оръжие на Балканите и общо 500 000, ангажирани за цялата война. Русия мобилизира 120 000 за действия на Балканите, 40 000 за война в Кавказ и 60 000 резерв. В хода на войната руските войски ще се увеличат до общо 530 000 души, мобилизирани от военно-инспекционните области.

По-голямата част от действащата на Балканите руска войска е събрана от Украйна, включват се и части от Полша, Прибалтийските територии и Финландия. От османска гледна точка прави впечатление включването на части от арабските владения на империята, както и мобилизирането на нередовни контингенти от днешна Източна Турция и Ирак.

По отношение на въоръжението, османците превъзхождат руснаците, тъй като разполагат с модерно британско, френско и германско въоръжение. Те са закупени чрез щедрите, но изключително неизгодни заеми, които Лондон и Париж отпускат на Портата между 1854 и 1876 г. Общо тринадесет големи заема за 20 години превръщат империята в икономически васал на Великобритания.

Това дава възможност на Острова да диктува политиката в Истанбул. Също така, това е и причината Великобритания така ревностно да брани Османската империя – не от анти-български чувства, а за да гарантира, че Портата ще остане платежоспособна и ще може да връща редовно заемите си.

Какви са били най-големите икономически предизвикателства пред България след Освобождението (може ли да се направи някакъв паралел с настоящите)?

А.С.: След Освобождението, България е изправена пред три сериозни предизвикателства. На първо място, това е необходимостта от изграждане на собствена икономика. България трябва да създаде икономическо законодателство, трябва да положи основите на собствена индустрия, трябва да възстанови, регулира и разшири търговската мрежа.

 

Същевременно е нужно да се реши тежкия поземлен въпрос, което е частично преодоляно след изземването на земите на изселниците мюсюлмани – над 1 000 000 души напускат българските земи по време и след Освободителната война. На дневен ред е и въпроса за железниците – как и къде да бъдат строени, дали да са държавни или частни. Трябва да се създадат и адекватни пристанища за нуждите на морската търговия. До Съединението, Варна е единствената възможност.

На второ място идва предизвикателството от това да се поемат външните дългове и задължения, вменени на България по силата на Берлинския договор. България е длъжна да спазва всички договори (доста неизгодни), подписани между Високата Порта и Великите сили преди Освобождението.

Същевременно, България дължи годишен данък на Османската империя и трябва да поеме процент от задълженията по външните заеми, които Портата дължи. Успоредно с това, България трябва да изплаща окупационния дълг, който се полага на Русия за периода на окупация и администриране на българските земи от лятото на 1877 до лятото на 1879 г.

На трето място, но не и по значение, ограничената от своя васален статут България трудно може да се надява да подпише адекватни договори за търговия с другите държави. На теория, цялата дипломатическа дейност на София трябва да се консултира с Истанбул. Това означава, че България трябва много ловко да лавира във външната си политика и да ухажва европейските си партньори.

Отделно от тези проблеми, българите се сблъскват с една неочаквана последица от свободата – появата на граници.

Откъсването на българските земи от общия османски пазар, е тежък удар за много занаятчии и производители, които от десетилетия обвързват продукцията и работата си с османската търговска система. Сега, когато се появяват граници, много дребни занаяти започват да отмират, особено такива, свързани с традиционния поминък.

Тази ситуация ще се задълбочи с появата на фабриките и навлизането на европейски фабрични стоки, които постепенно ликвидират частните занаяти. Типичен пример е ножарството – с Освобождението, нуждата и правото на гражданите да се разхождат с ножове в поясите намалява драстично и това води до рухване на работата на редица занаятчии – не само ножарите, но и точилари и производителите на кожени кании. Удар понасят и скотовъдците, отглеждащи овце.

Появата на граници означава, че вековната традиция за прехвърляне на стада от Балкана през Тракия към Родопите и обратно, е прекъсната. Това води до сериозни изменения в животновъдството. Това е и причината за постепенното преселване на население от Балкана към Мизия и Добруджа, където след изселването на мюсюлманите, се отваря възможност за по-лесно придобиване на земи и пасища.