
Брюксел ще разработи свой собствен AI модел за 56 млн. долара
Защо ЕС иска да създаде такъв модел?
Те не са типичните бизнесмени
Точно на изхода на метростанция „Хаджи Димитър“ попадаме на една единствена маса с мартеници. Нейният собственик е Ани, която през останалото време от годината работи като маникюрист.
Да нареди цял щанд с мартеници, обикновено ѝ отнема цяла година, защото ги изработва по-малко за успокоение и когато се чувства в творческа криза.
„Ние не сме типичните бизнесмени, от това не се изкарват много пари. Правим ги заедно със сестра ми и най-много се радвам, когато просто някой дойде и каже:
„Много са ви хубави мартениците“, ни разказва Ани.
Според нея тази година цените масово са се вдигнали с до 50% при „колегите ѝ“ и причината затова е увеличението в цената на материалите.
„Аз не съм вдигнала цените, защото имах и останали материали от миналата година и успях да изработя някои от нещата тук с тях“, допълва пред нас тя.
Ани ни споделя, че понякога е разочарована, че хората се спират по-често и предпочитат да си купят така познатите китайски мартеници във формата на гривни и избягват да попитат за естествените тъкани и много от нейните продукти остават непродадени всяка година.
Само на няколко спирки от Ани, арт работилница „Чинарите“ е разположила своята маса с ръчно изработени мартеници на Витошка.
Спираме се и при тях. Теодора и Иван ни разказват, че продават мартеници вече 7-ма година, но за първи път са сменили обичайното си място пред храм „Св. Неделя“.
Точно преди 7 години майката на Теодора Вергиния остава без работа след като е получила ТЕЛК и се пенсионира преждевременно като строителен инженер решава да си намери ново хоби.
Докато си остава в къщи започва да прави ръчно мартеници за цялото семейство и след това решава, че може да ги прави и за другите хора, с цел да измести изцяло китайското производство от пазара.
В началото семейството започва да продава предимно мартеници като метли и лъжици, докато днес се специализира изцяло в техен модел гривни и подкови. Миналата година продават цели 600 гривни от този вид.
„Сами си шлифоваме подковите и ги обличаме в прежда. Можете да видите колко са тежки. На същата цена от 25 лв. в големите супермаркети се продава една обикновена китайска дървена подкова“, казва Теодора.
Теодора ни разказва, че не възприемат щанда си като просто стелаж, а виждат в него арт работилница. Самата тя се определя като артистичен човек и през останалото време на годината работи като графичен дизайнер.
Питаме я и за цените: „Ние не вдигнахме цените тази година, въпреки, че цената на преждата се покачи с 1 лв. на 100 грама или 5-6 лв. за 1 килограм“, казва тя.
Малко по надолу по булеварда срещаме и най-младите герои в нашата малка обиколка за мартеници в София. В края на Витошка и близо до НДК срещаме Петко (26) и Боряна (19).
Това е 5-та година на Петко в малкия „бизнес“, а Боряна е тук за първа година. Според него цените тази година не са много по-различни от тези миналата и смята, че българите предпочитат българското производство пред китайското.
„Всичко от нашите неща е ръчно направено от жената на чичо ми“, казва той.
Той също е забелязал, че много често се търсят мартеници във формата на подкова и отбелязва, че почивните дни са много по-силни като продажби и се надява 1 март отново да предизвика интерес за последните хора, останали без мартеници за близки и колеги.
За сравнение, наша справка с цените на мартеници в AliExpress, показва, че те са 2 лв. за гривна и 1 лв. за 100 метра от най-класическата плетка.
Още за цените не забравяйте да прочетете ТУК:
Защо ЕС иска да създаде такъв модел?
Такава инициатива се организира и у нас
Само храната на един лъв на месец струва колкото една чанта Louis Vuitton