Как Западът спаси от гладна смърт милиони руснаци

Малко преди Коледните празници, Европейският парламент призна за геноцид изкуствения глад в Украйна, предизвикан от съветския режим през 30-те години на миналия век. Това стана чрез резолюция, която беше подкрепена от общо 507 депутати. И докато повечето от нас са чували за т.нар. "Гладомор", то за масовия глад в Поволжието се знае сравнително малко. 

Гладът в Поволжието, обхванал обширни територии в Югозападна Русия, Украйна и Казахстан в периода 1921 – 1922 г., е една от най-големите трагедии в руската история. По различни оценки, тогава загинали най-малко пет милиона души. Какво всъщност се знае за тези събития? И как Западът помогнал за справянето с масовия глад? И как това спомогна за стабилиране на съветската икономика? По темата businessnovinite.bg разговаря с професора по история от университета в Ню Хейвън Брадли Уудуърт:

Причините за масовия глад са няколко. На първо място, зимата в края на 1920 г. и началото на 1921 г. била изключително студена и довела до смъртта на над 22 млн. глави добитък. Освен това, районът на Поволжието бил засегнат от тежка суша. Икономическите сътресения, предизвикани от избухването на Първата световна война през 1914 г., нанесли тежки щети на Руската империя, а производство на храни така и не успяло да възстанови нивата си от преди конфликта. Не на последно място, политиката, водена от дошлите на власт болшевики, представлявала сериозно изпитание за жителите на селските райони. Въпросната политика, известна като „военен комунизъм“, била в сила в периода 1918 – 1921 г.

Болшевиките конфискували зърното на селяните, в резултат на което много хора отказвали да произвеждат зърно в големи количества. Някои дори започнали да нападат представителите на властите, изпратени да реквизират зърно за преразпределение в градовете. На всичкото отгоре, гражданската война допълнително дестабилизирала всички отрасли на икономиката. Гладът бил толкова ужасяващ, че до нас са достигнали голям брой свидетелства за случаи на канибализъм.

В Украйна убиха професор, изследовател на „гладомора”

Николай Шитюк е открит със забит нож в гърба

Каква помощ получила Русия от САЩ и Европа?

Помощта, предоставена от САЩ и няколко европейски държави – по молба на Владимир Ленин – била значителна. Важна роля изиграл Международния комитет на Червения кръст. Норвежецът Фритьоф Нансен, който през 1920 г. помагал на военнопленници от бившата Руска империя да се завърнат по домовете си, през 1921 г. насочил усилията си към това да помага на хората, живеещи в най-тежко засегнатите от глада райони.  

Приносът на САЩ също бил значителен. Още по време на Първата световна война, американското правителство създало организация, целта на която била да улесни изпращането на храни в Белгия. Нейното име било Американска помощна администрация (АПА). Тя била оглавена от Хърбърт Хувър, който по-късно щял да стане президент на САЩ.

Снимка: iStock

Хувър определено не изпитвал симпатии към болшевиките, но искал да помогне на гладуващите хора. Ръководителят на АПА в Европа – Уолтър Лиман Браун, сключил споразумение със  съветския комисар по външните работи Максим Литвинов в Рига, Латвия, през август 1921 г. Няколко месеца по-късно – на 22 декември, американският Конгрес взел решение да се отпуснат финансови средства за справяне с масовия глад. 

През 1922 г. АПА вече имала 300 служители на руска територия. Всеки ден, те се грижели за изхранването на около 10 млн. души. Историците смятат, че около 10 млн. души били спасени – както от глад, така и от болести, благодарение на помощта, предоставена от АПА. След като Съветска Русия започнала да изнася зърно през 1923 г., организацията прекратила мисията си в страната.