6 луксозни часовника, които не са Rolex
Ако искате луксозен часовник на достъпна цена, ето някои предложения
Какви са рисковете при електронните документи? (ВИДЕО)
Времето, прекарано по институциите, носи негативи за икономиката ни, казва проф. Георги Димитров
По душа е IT, по професия е юрист. Проф. д-р Георги Димитров е световно признат експерт и консултант по Право на информационните технологии. В България със сигурност е сред пионерите в тази област, които задават посоката, в която се движим.
В рубриката ни „Корпоративни истории“ той ни разказва за голямата си страст към технологиите, а също и за призванието си да бъде адвокат – два свята, които са различни, но и взаимно допълващи се.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
От тях се ражда идеята за „Евротръст Технолоджис“, която е реализация на мечтите му. Технологиите са тези, които държат ума и съзнанието на проф. Димитров будни през целия му живот. Правото пък е стабилната основа под краката му, което го изгражда като истински професионалист. Съвсем естествен е единственият ход, който предприема преди години в създаването на хай-тек компанията си.
Нека за момент да се замислим как всеки от нас е прекарвал време по институции, за да върши административни задачи, и как в такива ситуации осъзнаваме предимството и възможностите на дигитализацията.
А сега си представете какви са негативите за икономиката ни, когато бизнесът инвестира време и средства в процеси, които могат да се случват онлайн – говорим за реалност, която не отговаря на съвременното развитие на технологиите и иновациите.
С това се сблъсква в практиката си като юрист проф. Димитров, който е изчислил, че на година можем да загубим 720 хил. часа по институциите за физически административни услуги. Така осъзнава, че решението е едно – операциите да бъдат дигитализирани, но да отговарят на законовите изисквания и регулации.
„Виждах промените, които са необходими, които биха ни направили по-силни и конкурентноспособни и биха представили България като държава, която е отворена за бъдещето“, казва юристът.
Дигиталната трансформация вече е част от нас. И тя не е непременно сложна или страшна. Но тук недоверието все още е силно – особено по отношение на администрацията.
„Тя има вътрешна резистентност към промени, които се налагат, колкото и труден да е процесът“, казва професорът.
Той вярва, че промените са за добро и не трябва да ги отричаме. Новото плаши, но това не значи да бъдем скептични към него. В света на технологиите се появяват добри практики, които гарантират високи нива на сигурност и защита при виртуалните операции.
„Рисковете в дигиталния свят са сведени до минимум“, категоричен е експертът и допълва, че важен механизъм за контрол са и глобалните политики в сферата на сигурността.
Възникват обаче и въпроси, свързани с бъдещето на хартията и физическия контакт – може ли те да бъдат изцяло премахнати от живота ни?
„Да си го кажем просто и ясно – хартията изчезва“, казва проф. Димитров.
Може би това провокира хората, които са свикнали да държат документи в ръка, да ги преглеждат физически, но тази метаморфоза идва от миналото.
„Електронните документи са в пъти по-сигурни“, обяснява експертът. Не случайно големи индустрии като банковата, застрахователната и космическата, например, разчитат на дигиталните процеси и зависят от тях.
Каква част от бизнеса в България се дигитализира?
Отговорът на този въпрос подсказва и кои бизнеси са най-конкурентни и се развиват най-динамично.
„Като изключим IT сферата, най-бърз растеж в дигитализацията се наблюдава в банковия сектор. Банките са едни от най-важните органи за функциониране на икономиката и обществото ни“, пояснява юристът.
Оказва се, че в този сегмент дигиталната трансформация е напреднала с най-бързи темпове и България е прекрасен пример в сравнение с много други държави.
„Мога да кажа, че сме феномен в това отношение“, категоричен е той.
За възходящия тренд говорят и електронно подписаните документи, които само за 2022 г. възлизат на 10 млн.
Факт е, че значително влияние оказва и пандемията от COVID, която дава изключително мощен тласък на дигитализацията.
„Тази тенденция продължи и след това. Технологиите станаха предпочитан вариант сред бизнеса, както и сред хората“, поясни проф. Димитров.
Няма причина да се противопоставяме на промените. В момента, в който осъзнаем, че времето, което губим за физически услуги, може да бъде инвестирано в самите нас и в икономиката ни, това трябва да бъде достатъчна мотивация да погледнем с други очи на дигитализацията.
