Трябва ли да подпишете отново трудовия си договор след приемането на еврото?
Сумите в трудовите договори следва да бъдат превалутирани в полза на служителя
Какви са рисковете при електронните документи? (ВИДЕО)
Времето, прекарано по институциите, носи негативи за икономиката ни, казва проф. Георги Димитров
По душа е IT, по професия е юрист. Проф. д-р Георги Димитров е световно признат експерт и консултант по Право на информационните технологии. В България със сигурност е сред пионерите в тази област, които задават посоката, в която се движим.
В рубриката ни „Корпоративни истории“ той ни разказва за голямата си страст към технологиите, а също и за призванието си да бъде адвокат – два свята, които са различни, но и взаимно допълващи се.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
От тях се ражда идеята за „Евротръст Технолоджис“, която е реализация на мечтите му. Технологиите са тези, които държат ума и съзнанието на проф. Димитров будни през целия му живот. Правото пък е стабилната основа под краката му, което го изгражда като истински професионалист. Съвсем естествен е единственият ход, който предприема преди години в създаването на хай-тек компанията си.
Нека за момент да се замислим как всеки от нас е прекарвал време по институции, за да върши административни задачи, и как в такива ситуации осъзнаваме предимството и възможностите на дигитализацията.
А сега си представете какви са негативите за икономиката ни, когато бизнесът инвестира време и средства в процеси, които могат да се случват онлайн – говорим за реалност, която не отговаря на съвременното развитие на технологиите и иновациите.
С това се сблъсква в практиката си като юрист проф. Димитров, който е изчислил, че на година можем да загубим 720 хил. часа по институциите за физически административни услуги. Така осъзнава, че решението е едно – операциите да бъдат дигитализирани, но да отговарят на законовите изисквания и регулации.
„Виждах промените, които са необходими, които биха ни направили по-силни и конкурентноспособни и биха представили България като държава, която е отворена за бъдещето“, казва юристът.
Дигиталната трансформация вече е част от нас. И тя не е непременно сложна или страшна. Но тук недоверието все още е силно – особено по отношение на администрацията.
„Тя има вътрешна резистентност към промени, които се налагат, колкото и труден да е процесът“, казва професорът.
Той вярва, че промените са за добро и не трябва да ги отричаме. Новото плаши, но това не значи да бъдем скептични към него. В света на технологиите се появяват добри практики, които гарантират високи нива на сигурност и защита при виртуалните операции.
„Рисковете в дигиталния свят са сведени до минимум“, категоричен е експертът и допълва, че важен механизъм за контрол са и глобалните политики в сферата на сигурността.
Възникват обаче и въпроси, свързани с бъдещето на хартията и физическия контакт – може ли те да бъдат изцяло премахнати от живота ни?
„Да си го кажем просто и ясно – хартията изчезва“, казва проф. Димитров.
Може би това провокира хората, които са свикнали да държат документи в ръка, да ги преглеждат физически, но тази метаморфоза идва от миналото.
„Електронните документи са в пъти по-сигурни“, обяснява експертът. Не случайно големи индустрии като банковата, застрахователната и космическата, например, разчитат на дигиталните процеси и зависят от тях.
Каква част от бизнеса в България се дигитализира?
Отговорът на този въпрос подсказва и кои бизнеси са най-конкурентни и се развиват най-динамично.
„Като изключим IT сферата, най-бърз растеж в дигитализацията се наблюдава в банковия сектор. Банките са едни от най-важните органи за функциониране на икономиката и обществото ни“, пояснява юристът.
Оказва се, че в този сегмент дигиталната трансформация е напреднала с най-бързи темпове и България е прекрасен пример в сравнение с много други държави.
„Мога да кажа, че сме феномен в това отношение“, категоричен е той.
За възходящия тренд говорят и електронно подписаните документи, които само за 2022 г. възлизат на 10 млн.
Факт е, че значително влияние оказва и пандемията от COVID, която дава изключително мощен тласък на дигитализацията.
„Тази тенденция продължи и след това. Технологиите станаха предпочитан вариант сред бизнеса, както и сред хората“, поясни проф. Димитров.
Няма причина да се противопоставяме на промените. В момента, в който осъзнаем, че времето, което губим за физически услуги, може да бъде инвестирано в самите нас и в икономиката ни, това трябва да бъде достатъчна мотивация да погледнем с други очи на дигитализацията.
