1 USD
1.79533 BGN
Петрол
83.36 $/барел
Bitcoin
$24,012.8

Компании без добра ESG политика, могат да не получават кредити (ВИДЕО)

Два регламента и две директиви ще определят устойчивото бъдеще на Европа

 

За да бъде един бизнес устойчив, той трябва да покрива определени стандарти за поведение на компанията, които оценяват нейното въздействие върху околната среда и обществото, както и практиките за корпоративно управление. 

Но какво общо имат очакванията за въвеждане на ESG стандарти за целия бизнес в ЕС? По думи на управителя на BNP Paribas за България Жозе Салойо, ако бизнесите не трансформират своите ESG политики, има опасност банките да не ги финансират и така приходите им могат да намалеят значително, каза той по време на събитие за устийчиви политики на банката. 

ESG стандартите, на които те трябва да отговарят се отнасят до Environmental (въздействие върху околната среда), Social (въздействие върху обществото) и Governance (корпоративно управление).

Важно за новите европейски директиви ще бъде да бъдат зпазвани екологичният аспект, който се отнася до това как една компания опазва природата, включително корпоративни политики, насочени към изменението на климата. Социалните фактори изследват как компанията управлява взаимоотношенията със служители, доставчици, клиенти и общностите, в които развива дейност. Корпоративното управление се занимава с ръководството на компанията, заплащането на мениджмънта, одитите, вътрешния контрол и правата на акционерите. Тези стандарти постепенно навлизат в законодателството на ЕС, а от 2024 г. подаването на ESG отчети, които отразяват 2023 г., ще бъде задължително за 75% от компаниите в съюза.

Доклади за това, до колко бизнесите отговарят на критериите ще изготвят самите те. Отговорността за истинността на данните ще бъде изцяло тяхна, а злоупотребилите ще отнесат огромни глоби. 

Снимка: BNP Paribas
2 регламента и 2 директиви ще определят устойчивото бъдеще на Европа

Въвеждането на ESG стандартите и на съответната отчетност е заложено основно в четири законодателни акта на ЕС. Първият е Директивата за докладване на корпоративната устойчивост (CSRD). Според нея от 2024 г. компаниите с над 250 служители и/или оборот от над 40 милиона евро ще трябва да представят доклади за ESG въздействието си.

Вторият е Регламентът на ЕС за разкриване на устойчиви финанси (SFDR), който цели да се осигури прозрачност за инвеститорите, фокусирани върху екологични, социални и управленски въпроси. Третият основополагащ документ е Директивата за нелоялните търговски практики (UCPD), която защитава потребителите от евентуални злоупотреби от страна на търговците. Четвъртият стълб е Таксономията на ЕС, която установява критерии за определяне на устойчивостта на икономическите дейности.

Ако не спазват ESG стандартите и отчитат подвеждаща информация, компаниите ще плащат глоби

Една от най-сериозните опасности, които стоят пред бизнеса с въвеждането на ESG регулациите е т.нар. „зелено изпиране“ (Greenwashing). Това е нелоялна практика да се използват реклами, етикетиране и други маркетингови стратегии, които целят да убедят потребителите, че дадена услуга или продукт е по-зелена отколкото е в действителност. Например, една стока може да бъде рекламирана като произведена от рециклирани материали, а единствено опаковката да е такава. Това е 100% „зелено изпиране“, което ще бъде наказвано.

В момента в ЕС все още се обсъжда размерът на глобите. Според различни източници се дискутира това да е процент от оборота. Например, Европейската комисия предлага случаи на Greenwashing, в които търговци не разкриват за планирано стареене на предлаганите продукти, да влизат в обхвата на приложение на Директивата за нелоялни търговски практики (UCPD). Тя предвижда глоба до 4% от годишния оборот на компанията по подобие на GDPR.

Някои държави са въвели собствено законодателство за „зеленото изпиране“. Във Франция е прието допълнение към Търговския закон, което предвижда възможност за глоба до 80% от стойността на кампания, която отправя Greenwashing послания, тъй като това се приема за некоректна търговска и маркетингова практика.

Липсата на одитируеми данни ще оскъпи финансирането

Отказът от подаване на ESG отчети или подаването на заблуждаваща информация не само ще води до глоби, но и ще затрудни правенето на бизнес. Ако един инвестиционен проект не отговаря на рамката, финансирането за него ще бъде по-скъпо и дори е възможно банките да откажат да отпуснат кредит за реализацията му.

Компаниите ще набират по-трудно капитал през борсата

Неспазването на ESG стандартите не само ще затрудни достъпа до банково финансиране, но и ще ограничи възможностите за набиране на капитал през фондовите борси. Компаниите ще трябва да предоставят не само стандартните документи за IPO, но и ESG одити.

Те са част от нефинансовото отчитане и трябва да бъдат заверени от независим одитор и да съдържат проверими данни. Липсата на такива одити може да доведе до затруднения при излизане на борсата или до неуспех на емисията, тъй като това ще предизвика силно недоверие от страна на инвеститорите.

Гледайте повече по темата във видео интревюто, което направихме с Жозе Салойо!

Последни публикации

Бизнес Видео Подкаст

Свързани статии

Галерия

Google разкри колко вода използва за охлаждане на центровете си за данни

Coldplay
+9

Галерии