БГ Бизнес
Официално: Получаваме 7 полски влака, които ще развиват 160 км/ч
Влаковете ще са двуетажни и електрически
С 10% са се увеличили продажбите на дрехи втора употреба
Данните на Българската асоциация "Кръгов текстил" отчитат повишението спрямо миналата година
Българската асоциация "Кръгов текстил" (БАКТ), отчита ръстове в търговията с тесктил втора употреба от порядъка на 10% тази година спрямо миналата, каза пред журналисти Севдалин Спасов, председател на Асоциацията, цитиран от БТА.
Според него усещането на хората за предстоящата тежка зима ги кара да мислят по-рационално и да купуват повече дрехи втора употреба.
По време на COVID-19 годините от Асоциацията отчитат спад в този вид търговия с 20 на сто. Севдалин Спасов уточни, че последните години търговията на дрехи втора употреба в страната е относително стабилна.
Защо дрехите втора употреба понякога ни се виждат по-скъпи?
Снимка:
istockphoto
Той обаче открои негативна за този бизнес тенденция, която също се наблюдава през този период, от страна на така наречената "бърза мода". По думите му тя предлага например тениски за "еднократна" употреба, на цена от два-три лева, които след първото изпиране стават негодни за носене. Нашите тениски са по пет-шест лева, защото ние не можем да си позволим да ги продаваме по-евтино и скоро ще е невъзможно да продаваме нашите артикули, и секторът ни се нуждае от сериозна подкрепа, коментира председателят на Българската асоциация "Кръгов текстил".
Според Спасов нагласите на българина към покупка на дрехи втора употреба са положителни:
"Голяма радост е за нас, че през последните години много повече млади хора започнаха да купуват такива дрехи от екосъображения, защото повторната употреба е най-добрият начин за оползотворяване на ненужните неща, допълни той. По данни от последно изследване на Асоциацията над 30% от потребителите на дрехи втора употреба са хора под 30 години", каза още той.
Колко дрехи се обработват годишно?
Снимка:
istockphoto
Годишно Асоциацията обработва около 35 000 тона дрехи втора употреба в България, като от тях 2000 тона са събрани в страната. От тези 35 000 тона над 24-25 000 се изнасят обратно навън – основно за Азия и Африка, или реекспортът е около 75%. В България в ритейл търговията постъпват около 10-15% от целия капацитет, 10 на сто от внесените дрехи отиват за промишлеността под формата на памучни парцали.
Какво следва?
Според председателя на Асоциацията, която обединява повече от 50 компании и е с над 25-годишен опит в сектора, има възможност за две години страната да бъде покрита с контейнери за събиране на текстил, който да бъде реализиран по най-екосъобразния начин.
От бранша настояват да бъдат приети няколко мерки в подкрепа на повторната употреба на дрехи - избягване на повторното данъчно облагане с ДДС, както това вече е направено в някои европейски държави, предлагане на преференциални площи за продажба на дрехи втора ръка в търговските центрове по аналогия с тези за електрическите коли, намаляване на административната тежест, както и поощрителни мерки за продажбата и подготовката им за повторна употреба.
Експертът по кръгова икономика Николай Михайлов, който е старши консултант в компанията, съобщи по време на представянето на резултатите от доклада, че у нас малко над 100 000 тона отпадъци от текстил се образуват на година, като от тях около 2000 тона се събират разделно – около 2%.
От тези 2000 тона 60-70 на сто се подготвят за повторна употреба, малка част се подготвят за рециклиране, една част се оползотворяват енергийно, 7-8% се изгарят и около 1% се депонират. Ако в страната не се предприемат мерки, поощряващи навлизането на кръговата икономика в текстила, количествата разделно събран отпадък ще нарастват, стимулирани единствено от пазарните механизми и така според разчетите, посочени в доклада, до 2030 г. процентът може да нарасне до 7-8 максимум.
Мерки за намаляване на отпадъците от текстил
Снимка:
istockphoto
Сред новите мерки е например въвеждането на така наречената разширена отговорност на производителя, каквато има във Франция. По тази мярка се предвижда всеки, който пуска на пазара текстилна стока, да е задължен да плаща продуктова такса – лицензионно възнаграждение, за да може след като дрехата се превърне в отпадък, да бъде разделно събрана, сортирана, подготвена за повторна употреба или рециклирана.
Друга мярка, която вече работи във Франция, е свързана с поставянето на определени цели - например за разделно събиране, за повторна употреба, това ще стимулира държава и бизнеса за постигането им, смята експертът.
Ако се приемат общо 10-12 допълнителни мерки, предложени в доклада, до 2030 г. ще може да се събират разделно не 7-8 на сто, а 40% от образувания отпадък от текстил в България. Подобни проценти вече са постигнати във Франция, Холандия, Естония. Като според авторите на доклада тази цел в България може да бъде постигната за седем-осем години.
