Как човекът прояде… пластмаса

Ябълките са най-замърсеният плод, а морковите имат най-високи нива на микропластмаса

Замърсяването с пластмаса е едно от определящите наследства на съвременния ни начин на живот, но сега е толкова широко разпространено, че дори намира място в плодовете и зеленчуците, в процеса им на растеж.

Микропластмасата е проникнала във всяка част на планетата. Такава е намерена заровена дълбоко в антарктическия лед, в червата на морските животни, обитаващи океанските дълбини, както и в питейната вода по целия свят. Пластмасово замърсяване е открито на плажове на отдалечени, необитаеми острови и се проявява в проби от морска вода по цялата планета. Едно проучване изчислява, че има около 24,4 трилиона фрагменти от микропластмаса само на повърхността на световните океани.

Но пластмасата не си проправя път само във водата тя е широко разпространена в почвата и дори може да попадне в храната, която ядем. Без да искаме, може да консумираме малки парченца пластмаса с почти всяка хапка, която приемаме.

През 2022 г. анализ на Environmental Working Group, екологична организация с нестопанска цел, установи, че утайките от отпадъчни води са замърсили почти 80 937 кв. км обработваема земя в САЩ с пер- и полифлуороалкилови вещества (PFAS), често наричани „вечни химикали“ , които обикновено се срещат в пластмасови продукти и не се разграждат при нормални условия на околната среда, казва BBC.

Великобритания има едни от най-високите концентрации на микропластмаса в Европа, с между 500 и 1000 микропластмасови частици, които се разпръскват върху земеделските земи там всяка година, според изследването на Wilson и Lofty. Там общо произведените утайки от отпадъчни води, рециклирани в земеделска земя са между 61–75%.

У нас в България същото изследване показва, че по този показател се движи между 27–38%. Макар че Великобритания държи първото място за произведените утайки от отпадъчни води, рециклирани в земеделска земя, България е сред страните в златната среда на изследването.

Замърсяване на околната среда

Преди да бъдат отмити обаче, микропластмасите могат да отделят токсични химикали в почвата. Не само, че са направени от потенциално вредни химикали, които могат да бъдат освободени в околната среда, докато се разграждат, микропластмасите могат също така да абсорбират други токсични вещества, което по същество им позволява да се качат на стоп в земеделска земя, където могат да се просмукат в почвата.

Експеримент от 2020 г. на агронома Мери Бет Къркъм от Канзаския университет установи, че пластмасата служи като вектор за усвояване от растенията на токсични химикали като кадмий.

„В растенията, където кадмият е бил в почвата с пластмаса, листата на пшеницата са имали много, много повече кадмий, отколкото в растенията, които са растели без пластмаса в почвата“, каза тогава Киркам.

Изследванията показват също, че микропластмасата може да спре растежа на земните червеи и да ги накара да отслабнат. Причините за тази загуба на тегло не са напълно изяснени, но една теория е, че микропластмасата може да възпрепятства храносмилателния тракт на земните червеи, ограничавайки способността им да абсорбират хранителни вещества и по този начин да ограничават растежа им. Това има отрицателно въздействие и върху по-широката околна среда тъй като земните червеи играят жизненоважна роля в поддържането на здравето на почвата. Тяхната дейност за ровене „разрошва“ почвата, предотвратява ерозията, подобрява дренажа на водата и рециклира хранителните вещества.