Проучване: Хората в богатите страни пилеят повече храна

Борбата с потребителските хранителни отпадъци е предизвикателство за целия свят

През 2020 г. - първата година от пандемията от Covid-19, в Европейския съюз са били изхвърляни средно по 127 кг хранителни отпадъци на глава от населението. От тях домакинствата са генерирали 55%, което се равнява на 70 кг на глава от населението. Останалите 45% са били отпадъци, натрупани по веригата на хранителни доставки. Това показват данни на Евростат.

Изхвърлената храна от домакинствата е почти два пъти повече от хранителните отпадъци, генерирани от секторите на първично производство и производство на хранителни продукти и напитки (съответно 14 кг и 23 кг на глава от населението).

Всеки европеец генерира по 34 кг. пластмасови отпадъци

37% от тях са били рециклирани, съобщава Евростат

Ресторантите и хранителните услуги формират 12 кг хранителни отпадъци на човек (9%), а търговията на дребно и друго разпространение на храни е секторът с най-ниско количество изхвърлени храни – 9 кг (7%).

Данните показват, че страната, която изхвърля най-много храна на глава от населението, е Кипър с 397 кг, следвана от Дания с 221 кг и Гърция със 191 кг. На дъното обаче са Словения (68 кг), Хърватска (71 кг) и Словакия (83 кг), а България е на четвърто място с 86 кг.

Възходът на деформираните зеленчуци, или защо ще виждаме това в магазина

Картофите, лукът, морковите, ябълките и брюкселското зеле вероятно ще бъдат най-засегнати

Борбата с потребителските хранителни отпадъци е предизвикателство както за европейската общност, така и за целия свят. Оказва се, че всяка година изхвърляме по 1,3 млрд. тона храна, което представлява една трета от храната по света. Хората в богати страни пилеят средно по 95-115 кг храна на човек всяка година, докато в по-бедните страни разхищават средно по 8-11 кг храна на човек на година.

Когато говорим за разхищението на храна, имаме предвид не само това, което ние, потребителите, изхвърляме, но също и количеството храна, което хвърлят ресторанти и магазини.

Повече от половината потребители в света не са спестявали по време на пандемията

Проучването обхваща 20 000 пълнолетни в 18 държави

Още по-изненадващо обаче е, че не само пилеем 1.3 милиарда тона храна. Освен тях разхищаваме и огромни количества вода, земя и енергия. Пътят на храната до чинията е дълъг, съответно и процесът, затова и когато изхвърляме продукти, пилеем и ресурсите, необходими за тяхното производство. Има и още скрити фактори - голяма част от нашата храна се произвежда в страни, където хората нямат достатъчно, за да се изхранват.

Съществуват обаче начин, чрез които всеки човек може да подкрепи усилията в посока предотвратяване на разхищението на храна и неговото влияние върху околната среда и климата.

Какво и колко ще ни струва да правим зелени политики?

В новия епизод на Бизнес Видео Подкаст гостува експертът по зелени политики и околна среда Георги Стефанов

Най-често пилеенето се случва у дома, защото не съхраняваме храната по правилни начин. Добър ход е, когато пазаруваме, например, да си съставяме списък с необходимите хранителни продукти, така че да не купуваме излишна храна, която н бихме консумирали. Препоръчително е да гледаме и етикетите на стоките, за да сме запознати със срока на годност. Когато сме в ресторанти, например, можем да поръчаме толкова, колкото можем да изядем, за да не се изхвърля храна. Като потребители имаме възможности за действие, но отговорността за този глобален проблем трябва да бъде споделена както от нас, така и от производители и компании.