Нова измама: Потребители плащат за непоръчани по интернет стоки
Ето как действат измамниците
Икономист: Опашките за олио през 2022 г. бяха перфектна схема за увеличение на цените (ВИДЕО)
Институциите показват, че подобни практики се толерират
Голямото поскъпване на хранителните стоки у нас е факт. То се усети по джобовете ни още през 2022 г., когато осъзнахме, че по-високите цени в магазините не са само анализи и статистика.
Вече не сме просто недоволни потребители, а хора, които се замислят, докато пазаруват. Ако преди година разбирахме действията на търговците, провокирани от фактори като пандемия, война, съответно растяща инфлация, по-високи разходи на бизнеса за енергоносители, суровини и производство, то днес виждаме, че светът се възстановява, макар и поетапно, че тенденциите са към спад в цените, но у нас се случва точно обратното – основни стоки продължават да поскъпват.
Икономисти се обединяват около това, че има проблем, който не е намерил своето решение навреме, а сега трябва да се мисли за мерки, които да доведат до нормализиране на цените.
Нямаше как да пропуснем темата, която вълнува всички ни не само като потребители, но и като общество, затова поканихме експерта Георги Ангелов, който представи своята гледна точка в Бизнес Видео Подкаст и отговори на следните въпроси:
Снимка:
bTV Бизнес екип
- Как се стигна до това повишение на цените на основните храни?
- Може ли държавата да се намеси с мерки на пазара?
- Каква е функцията на антимонополните органи в определянето на пазарната политика?
Голямото поскъпване идва от надценката, която слагат търговците, като някои групи хранителни стоки у нас са значително по-скъпи отколкото в страни, по-богати от България.
Снимка:
bTV Бизнес екип
Продукти като масло, олио, сирене, мляко и яйца могат да бъдат намерени по-евтино в Германия, Франция, Швеция и Естония, например, а парадоксът се крие в това, че страната ни е сред лидерите в износа на слънчоглед и слънчогледово олио в Европа.
„Допуснахме грешка с олиото миналата година. Спомняме си организираната кампания, която ни внуши, че ще останем без тази стока. Настана паника, която доведе до изкуствено създадено свръхтърсене, което пък се превърна във възможност за търговците да увеличат цените“, обясни Ангелов.
