1 USD
1.79533 BGN
Петрол
83.36 $/барел
Bitcoin
$24,012.8

Тодор Капитанов, КНСБ: Обидите и заплахите са част от ежедневието на много работещи в България

Мнение

Срещаме се с вицепрезидента на КНСБ, за да разберем за най-сложните казуси на работното място тази година

 

Д-р Тодор Капитанов е вицепрезидент на КНСБ, създател на  www.mywork.bg - автоматизирана безплатна платформа за трудовоправни консултации и съвети в помощ на всички работещи граждани в България.

Снимка: БГНЕС
Кое остана недовършено относно промяната в трудовото законодателство през 2022 г.?

За съжаление, въпреки многото възможности от страна на управляващите и въпреки сериозните настоявания на работещите и представляващите ги синдикални организации, все още остава нерешен проблемът в законодателството със режимът на въвеждане на сумирано изчисляване на работното време, което по необясними причини в България се отклонява от международните изисквания, което на практика води до влошаване здравословните и безопасни условия на труд, отнемане част от обичайното свободно време на работещите и се нарушава балансът на времето, предназначено за труд, лично време и времето за семейството.

Ето защо в законодателството спешно следва да се направят промени,  с които максималната продължителност на седмичното работно време при сумирано изчисляване да бъде променена от 56 часа на 52 часа, и подобен режим на работа да бъде възможен само в производства с непрекъсваем режим на работа, както сочат европейските директиви и конвенции.

Снимка: Ладислав Цветков
Кои бяха най-честите оплаквания и сигнали на работещите относно нарушенията на работното място?

За поредна година, наред с осигуряването на безопасните условията на труд, проблемите с неспазването на работното време и правилата за полагане на извънреден труд са сред водещите закононарушения в трудовото законодателство.

Все повече бяха сигналите от страна на работещите, че например остават на работа след работно време, не успяват да използват обедната си почивка, работят по време на отпуска или болничен и др. В тази връзка нека припомня, че трудът, който се полага извън установеното работно време, е извънреден труд. Той се организира по определен административен ред и се полага по писмено разпореждане или със знанието на съответния ръководител.

Извънредният труд е забранен, освен в ясно изброените от закона случаи, като например за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия и др. Ако работим извънредно, то по закон имаме право и на по-високо заплащане за този период.

Относно неизползваното на обедната почивка, следва да знаем, че съгласно закона в работния ден задължително се осигурява почивка за хранене, която не може да бъде по-малка от 30 минути.

По отношение на отпуските, всеки един служител има правото на поне 20 календарни дни платен годишен отпуск, с целта на осигуряване време за откъсване от работния процес възстановяване сили. Работодателят няма правото да изисква от работника или служителя да извършва своите работни задължения по време на отпуската си. Единственото право на работодателя е да отложи ползването на годишния платен отпуск поради важни причини, но не и да го откаже. Включително ползването на отпуск не може да бъде компенсирано и с парична сума.

Снимка: Ладислав Цветков
Наблюдава ли се подобрение на взаимоотношенията между работниците и работодателите по места? Има ли все още злоупотреби с нарушаването на човешки и др. права?

Обидите, повишаването на тон, заплахите, упражняването на психически и физически тормоз за жалост са част от ежедневието на много от работещите в България, въпреки че страната ни е въвела европейското и международното законодателство за превенция срещу подобни неприятни явления на работното място.

Необяснимо за мен е как в 21 век, в демократично общество, ежедневно преки ръководители и колеги все още преминават морални и законови граници като обиждат и заплашват свои колеги и подчинени. Прекрачването на границите в това отношение на работното място влияе негативно както на психическото и физическото здраве на работещите, така и на качеството и на работа, съответно и на производителността.

Това се случва както в частния бизнес, така и в администрацията, като всички страни търпят негативни последици – както агресора, така и неговата жертва. Повечето хора не са информирани как следва да се постъпят в такива ситуации. Обикновено споделят в личен разговор на по-високопоставен началник във фирмата и след това някак си нещата „потъват“, а проблемът вместо да бъде решен, той се задълбочава.

При подобни ситуации бих могъл да посъветвам да се направи писмено оплакване към ръководството на фирмата на основание Закона за защита от дискриминация. Работодател, получил оплакване от работник или служител, който се смята за подложен на тормоз на работното място, е длъжен незабавно да извърши проверка, да предприеме мерки за прекратяване на тормоза, както и за налагане на дисциплинарна отговорност, ако тормозът е извършен от друг работник или служител. Също така вариант е да се подаде жалба и пред Комисията за защита от дискриминация, в случай че по- висшестоящият орган не предприеме проверка по вашия случай.

Снимка: Ладислав Цветков

Какви промени бяха направени по отношение на трудовото законодателство през 2022 г?

Въпреки нестабилната политическа обстановка, в средата на 2022 г. се приеха изменения и допълнения в Кодекса на труда в България, целящи сигурността и предвидимостта на трудовото правоотношение, като се запази неговата гъвкавост, както и подобряване на възможностите за съвместяване на трудовите и семейните задължения.

Важна промяна в тази стъпка бе промяната в действащото законодателство, която да регламентира индивидуално право на бащата (осиновителя) на отпуск за отглеждане на дете с гарантирано право на обезщетение. Преди промените от 2022 г., от това право можеше да се ползва само майката. Чрез промените в Кодекса на труда бяха допълнени и някои от правата на работещите по отношение на информацията, която им предоставя работодателя при сключване на трудов договори, също и задължението на работодателят да предоставя информация относно възможностите и начините за напускане на работа, ако работещият пожелае това.

Законодателството вече дава възможност на работникът или служителят да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорена забрана в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение поради защита на търговска тайна и/или предотвратяване на конфликт на интереси. Припомням, че преди промяната, причините за подобна забрана не бяха посочени, и по този начин всеки работодател субективно имаше право да възлага забрана на работника или служителя да работи и на друго място. Разбира се, това съвсем не изчерпва промените, които бяха направени в Кодекса на труда през 2022 г.

Снимка: Ладислав Цветков

Последни публикации

Бизнес Видео Подкаст

Свързани статии

Галерия

Google разкри колко вода използва за охлаждане на центровете си за данни

Coldplay
+9

Галерии