БГ Бизнес Има ли опасни сурови кълнове на пазара у нас?

Има ли опасни сурови кълнове на пазара у нас?

Има ли опасни сурови кълнове на пазара у нас?

bTV Бизнес екип

"Активни потребители" дават съвети как безопасно да консумираме този вид храна

 

Както всяко друго ястие при кълновете съществуват рискове за здравето на потребителите. Проучване на "Активни потребители" установява микробиологично замърсяване на салати от кълнове и отправя препоръки към бизнеса и потребителите.

Наричани от почитателите си „жива храна“ кълновете стават все по-популярни. Основна причина за славата е идеята за здравословен начин на живот. Кълновете са източник на минерали, витамини и фибри, но това което привлича консуматорите са основно техният свеж вид и вкус. Друго предимство са възможностите да оглеждате прясна растителна салата през всички сезони, с малки инвестиции и в домашни условия. В социалните мрежи на храната от покълнали семена се преписват чудодейни свойства от най-различен вид – например „детоксификация“ на организма, подмладяване, лекуване на болести, доставка на „свежи ензими“ и много други.

Нито едно от описаните качества няма научно потвърждение, а някои от твърденията са абсурдни и манипулативни. Въпреки преувеличаването за здравните ползи от кълновете това не означава, че те трябва да се избягват. Кълновете са нормална растителна храна, консумирана от милиони хора. Както всяко друго ястие при кълновете съществуват рискове за здравето на потребителите.

Здравни рискове свързани с кълновете

Те са два типа – химически и/или микробиологични замърсявания. Химическите лесно се контролират с правилен подбор на семената, които не бива да са предварително обработвани с пестициди и химикали за дезинфекция. Не трябва семена продавани за посев да бъдат използвани за кълнове.

Микробиологичните замърсявания са много по-сериозен проблем. Семената винаги съдържат бактерии и плесени. Няма предварителна процедура която да премахва всички микроорганизми без да убие семената. За да покълнат семената се поставят в инкубатор, на топло, тъмно и влажно. От тях се появяват стебълца, корени и понякога първични листа (котилидони), но едновременно с това се намножават и милиони бактерии. Нещо повече, растенията често са в симбиоза с тези бактерии в началните си периоди на развитие. Без бактерии няма да има и кълнове. Когато в природата растенията се покажат над земята на светло, бактериите остават предимно в почвата. При производството на кълнове за храна до светлина не се стига, и заедно със свежото стебълце, консуматорите поемат и милионите бактерии и плесени намножили се в инкубаторите. Бактериите са в и по повърхността на кълновете, независимо от това дали растат в почва в градината или кутия в кухнята.

Огромна част от микроорганизмите на кълновете са безобидни за хората, но се срещат и патогенни. Предизвикателство за производителите на кълнове е да продават свежа продукция, с контролиран и минимизиран риск от микробиологично замърсяване. 

Законодателство и регулация

В ЕС микробиологичните критерии за безопасност и хигиена на кълновете са уредени в Регламент 2073. Има четири основни изисквания към готовите за консумация кълнове:

  • да съдържат по-малко от 1000 бактериални клетки (КОЕ) от Escherichia coli на грам кълнове;
  • да не се открива Салмонела в 25 грама продукт;
  • да не се установяват повече от 100 клетки/грам от бактерията Listeria monocytogenes;
  • да не се откриват патогенни шига-токсин продуциращи Escherichia coli (STEC щамове).

Последното изискване е уникално за европейската практика, то е валидно единствено за кълновете. Понеже са високорискова храна към тях в ЕС и много държави се предявяват допълнителни критерии за безопасност.

През 2023 година ЕС е отправило 4 предупреждения за налични в търговската мрежа опасни кълнове. При три от тях опасността е микробиологично замърсяване, включително Салмонела и Норовирус. Тази статистика не включва националните мониторингови програми на производителите. В България не известно да са тествани кълнове и няма информация Агенцията по храните да извършва такава дейност. 

Продължи да четеш  

Последни публикации

Бизнес Видео Подкаст

Нашите автори

Николай Димов

Николай Димов

Защо Employer Branding-ът е по-скоро маркетинг, отколкото HR инструмент

Георги Караманев

Георги Караманев

Как „Българска наука“ привлече 29 милиона погледа?
Христо Ласков

Христо Ласков

Каква е цената на истината?
Калоян Кирилов

Калоян Кирилов

Трябват ли ми изобщо пари от привлечени инвестиции, ако имам стартъп?
Вижте още автори