Недвижими имоти
Колко струва да живееш на село, но да работиш в града?
Ситуацията у нас: Огромен строителен размах, но липса на кадри
Калоян Кирилов: Бизнесът не иска държавата да помага, а да не му пречи
БГ Бизнес
Попитахме експерт какво очкава бизнесът от новата власт?
В изборния ден се срещаме с експерта Калоян Кирилов, за да разберем какво ще очаква бизнесът от новата власт. Калоян Кирилов е инвестиционен банкер и основател на M&A компанията Синерджи Груп. Автор е на книгите "Стартъп в БГ 1 -2 част", "Как да продам фирмата си?" и "Кой ще наследи бизнеса ми?"
Как се е променила българската стартъп екосистема на фона на глобалните събития и трудности, свързани с растяща инфлация, война и енергийна несигурност?
K.K: Тъй като стартъпите са бизнеси в мнoго начален етап, те не се влияят толкова директно от тези събития, както по-големите компании. Стартъпите имат съвсем различни проблеми за разрешаване в началото. Дали клиентите ще ползват продукта им, дали екипът ще сработи и т.н. От друга страна тези глобални събития водят до влошаване на очакванията на хората за бизнес средата и създават несигурност за бъдещето. Всичко това води до страх и те стават предпазливи. В резултат стартъпите много по-трудно ще набират финансиране. Много служители биха предпочели сигурността на работното място пред рисковете на един стартъп и така индиректно тези глобални събития се отразяват и на сaмите стартъпи.
Какви решения може да предложи стартъп общността за икономиката?
K.K: Идеята на всеки един стартъп първоначално е да реши даден проблем, с който се сблъскват хората или бизнесите като предложат нов продукт, услуга или иновативен начин за решаването му. В този смисъл те могат да предложат решения от всякакво естество и това е техният смисъл.
Каква подкрепа могат да очакват стартиращите компании от бъдещата власт?
K.K: Повечето бизнеси казват, че не искат държавата толкова да им помага, а по-скоро да не им пречи. Стартъпите също са бизнеси и могат да заявят същото, но основната държавната подкрепа може да се изрази в създаването на нормативна рамка за тяхната дейност. В последния парламент се приеха няколко промени в търговския закон на първо четене, които ще спомогнат за развитието на стартъпите и това е една добра стъпка на държавата.
Какви са предизвикателствата пред създаването на собствен бизнес в условия на политическа несигурност?
K.K: Когато прави бизнес, един предприемач трябва да умее да предвижда дори и най-елементарните дейности. Когато имаме и политическа несигурност, то имаме още един фактор, който прави по-трудно прогнозирането от страна собствениците. Днес държавата е решила да ти намали ДДС-то. Това променя бизнеса ти и рентабилността. Кога ще го премени пак? Може утре да реши да вдигне осигуровките, например. Бизнесите търсят предвидимост. Дори и да са лоши условията, ако са предвидими, това е по-добре от несигурността. Говорил съм с предприемачи, които са правили бизнес с Украйна преди войната. Всички казват, че е голяма корупция, но се знае на кого, колко да се плати и бизнесът е могъл да реагира. Предприемачите са се нагодили към тази среда.
Какви са проблемите в стартъп екосистемата, чиито решения трябва да бъдат приоритет?
K.K: Това, което държавата може да направи, е да създаде благоприятна нормативна база и да остави хората да се справят сами. И ако може да не създава конкурентни предимства на големите играчи. Имах стартъп в образованието и виждах как цялата бизнес среда се променя, когато държавата реши да даде няколко десетки милиона на Microsoft и да предложи продуктите им безплатно на училища. Как един стартъп да се пребори с това?
Според данните от световната класация Global Startup Ecosystem Index (GSEI) стартъп екосистемите в България са загубили инерция, въпреки че страната ни остава лидер на Балканите по климат за развитие на стартъпи. Какви са факторите, довели до това?
K.K: Трудно е да се отговори с няколко изречения. Една от причините е, че няколко години нямаше фондове за финансиране на стартъпи и се беше натрупала една вълна от стартиращи компании и предприемачи, които чакаха финансиране, за да тръгнат. Сега вече има предостатъчно финансиране. Държавата ни е малка и не може да осигури всяка година достатъчно на брой интересни проекти. В същото време ние не можахме да се превърнем в регионален хъб и затова разчитаме само на нашата демография. В цял свят само определен процент от хората са готови за предприемачи. В държави като САЩ процентът предприемачи изглежда по-голям, защото те привличат талант и от другите държави.
