1 USD
1.88514 BGN
Петрол
83.63 $/барел
Bitcoin
$16,548.9

Експерт: Честите избори забавят новите инвестиции

Мнение

Докато нямаме стабилно и последователно управление, всички реформи ще буксуват, каза той за businessnovinite.bg

Адриан Николов е икономически анализатор в Института за пазарна икономика (ИПИ). Преди това е бил международен репортер в dnevnik.bg, анализатор за Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП), член на първите два изпълнителни борда на Българското либертарианско общество (БЛО), както и преводач на свободна практика. Завършил е магистратура по сравнителна политология в университета в Тарту, Естония

 Интересите му днес са в областта на количествените изследователски методи и приложението им към проблеми в реалния живот, а основните сфери на изследване – различните фактори зад подоходното неравенство.

Новата власт ще бъде изправена пред предизвикателства като инфлация, по-високи цени на енергоносителите, несигурността около доставките на природен газ за България, отслабващото търсене на стоки и услуги на фона на високата инфлация, влошаване на потребителското доверие и др. Какви са прогнозите за икономиката на страната ни?

 А.Н: Водещите институции на този етап прогнозират слаб растеж за 2022 г. и 2023 г., въпреки високата инфлация и влошената международна среда, от порядъка на 2% годишно. Тези прогнози изглеждат оптимистични предвид изгледите за продължителна война в Украйна, оттам - високи цени на енергоносителите и несигурност на доставките. Сред големите рискове за България е забавянето на икономиките на основните икономически партньори на страната, особено Германия чиято индустрия и енергетика са много по-зависими от руския газ, а на този етап няма сигурност на доставките на каквато и да било цена. Това поставя в сериозна заплаха немалка част от българската промишленост.

От друга страна, значителната инфлация постави много домакинства в невъзможност да спестяват и дори да свиват потреблението си на основни стоки, което на макрониво създава рискове за вътрешното търсене. Ако трябва да обобщим, бързото възстановяване след ковид кризата заплашва да премине в стагнацията на продължителната война.

Може ли политическата нестабилност в страната да доведе до влошаване на тези фактори и забавяне на икономическото възстановяване? 

А.Н: Политическата криза у нас въздейства негативно на икономическата динамика поне по две линии. От една страна, липсата на управление с ясен демократичен мандат и парламентарна подкрепа възпрепятства приемането на антикризисни мерки или пък премахването на мерки които са надживели полезността си. В това число има сериозна възможност да се повтори ситуацията с отложено приемане на бюджета за 2023 г. На практика, в момента не сме в състояние да провеждаме проактивни икономически политики, или пък да правим промени в законодателството. Тук от значение е и Планът за възстановяване, където изглежда все по-възможно да имаме още забавени плащания заради невъзможността да приемем необходимите закони.

Другият казус е по линия на инвестициите - честите избори, пренареждания и липса на консенсус дават сигнал на инвеститорите, че средата е несигурна и промени в данъчните и регулаторните условия в бъдеще не са изключени. Това от своя страна кара мнозина да отлагат новите инвестиции, оттам съкращава потенциала за растеж и създаване на нови работни места. 

Какви промени претърпя пазарът на труда у нас? Какви тенденции се заформят? 

А.Н: Последните няколко години пазарът на труда ни е като махало. За по-малко от две години стигнахме от рекордните 300 хиляди безработни през пролетта на 2020 г. до абсолютния минимум от под 140 хиляди днес. Същевременно много бизнеси, особено в сегментите с висока добавена стойност, са изправени пред значителен глад за кадри. Предвид негативните демографски тенденции най-вероятно недостигът ще става все по-остър в средносрочен план, освен ако не успеем да привлечем значителна квалифицирана миграция. 

Остават и големите проблеми с ефективността - има голям брой неактивни, особено сред ромите и по-ниско образованите, за които работни места почти не съществуват, но и политиките на пазара на труда не успяват да ги достигнат, и в резултат значителен ресурс остава неуползотворен, докато редица отрасли се чудят откъде да намерят кадри. 

Каква цена плащаме за политическите кризи?

A.Н: Проблемите до голяма част покрихме в предишния въпрос. Остават отворени обаче пропуснатите ползи - докато нямаме стабилно и последователно управление практически всички реформи буксуват, а трудно може да се каже че има отрасъл с публична намеса, който да не се нуждае от такава. Да вземем за пример проблема с неактивните - в момента няма кой да преформулира политиките на пазара на труда така, че да целят създаване на умения и трайно активиране вместо временна заетост. Като цяло, липсва визия за посоката на развитие на страната - видимо дори и големи цели като приемането на еврото са под въпрос, а такова обсъждане няма как да се случи без да има парламент, с работещо мнозинство и опозиция.

Със започналото увеличение на лихвите от страна на големите централни банки и риска от недостиг на газ в Европа дойдоха и предупрежденията на икономистите, че предстои нова глобална икономическа криза. На прага на такава ли сме действително?

А.Н: Рискът от криза, особено локална в Европа, изглежда значителен на този етап. Въпреки че още не можем да говорим пряко за икономическа криза, със сигурност се намираме в енергийна такава, и предвид времето което отнемат промените в този сектор откъм инфраструктура, предвид цялостния подход, най-вероятно ще сме в енергийна криза още години. Проблемите в енергетиката и скъпите горива естествено носят проблеми и на останалите отрасли и генерират допълнителна инфлация. Що се отнася до лихвите, за съжаление, това е цената на овладяването на ръста на цените - повишаването на лихвените проценти естествено води до забавяне на икономическата активност заради оскъпяването на кредита, но това е един от малкото работещи инструменти, с които разполагат правителствата.

Последни публикации

Бизнес Видео Подкаст

Свързани статии

Галерия

С 8 "квартала" на борда: Най-големият круизен кораб излиза в открити води през 2024 г.

Coldplay
+19

Галерии