„Ние не сме Дисниленд": Възмущение в Рим заради „гладиаторските“ битки на Airbnb в Колизеума
Туристи ще могат да участват в инсценирана битка в гладиаторско облекло
Как изкуственият интелект ще промени света за 5 години? (ВИДЕО)
Робот свещеник вече служи в храм в Япония
„Само в рамките на 5 години технологиите, базирани на изкуствения интелект, ще навлязат във всяка област. Те ще са край нас от раждането до смъртта ни“. Думите са на доц. Мариана Тодорова, футуролог, учен от Института по философия и социология към БАН.
Снимка:
Добрин Кашавелов за „Дигитални истории“
Те звучат като прогноза, за която определено трябва да се замислим. Достатъчно аргументи в тази полза ни дават през последните месеци новините за все повече нови и впечатляващи приложения на този тип технологии.
Интелектуално предизвикателство
Близкото технологично бъдеще все по-често звучи като научна фантастика. Когато обаче дадем думата на доказан учен и от него чуем дори по-смели прогнози, нещата изглеждат съвсем различно.
Снимка:
iStock
Да, днес имаме изкуствен интелект (AI), който е способен да решава само конкретна задача. Дали изобщо се стигнем до генерален AI, който да притежава интелигентност, подобна на човешката, дори не е толкова важно. Защото достатъчно предизвикателства ни отправят алгоритмите, напредващи във все повече задачи, които сме свикнали да смятаме за традиционно човешки – от създаването на текст през машинния превод до колите, които се управляват сами.
„Колкото по-напреднал е изкуственият интелект, толкова повече характеристики ще носи на черна кутия, каквато е и нашият мозък“, казва доц. Тодорова. „И не защото не го програмираме правилно или програмистите не умеят, просто става дума за пределно сложна и комплексна система. Но това, което всъщност хората подценяват и към което трябва да си изградят адаптационен отговор, е, че няма човешка сфера, която ще остане неповлияна от дигиталните технологии, задвижвани от изкуствения интелект“.
Едно на ум
„От раждането до смъртта ни всяка човешка област ще бъде проникната от тези технологии“, убедена е футуроложката. „Включително и в чисто биологични процеси и такива, които не сме свикнали да приемаме като бизнес ниша“.
Тя дава пример с документи на Китайската комунистическа партия, в които буквално се говори за „производство на хора“, което ще се случва между 2030 г. и 2050 г. Не става дума за научна фантастика или трансхуманизъм, а за концепция за развитието на синтетична биология, подпомогната от изкуствения интелект, който следва геномното проследяване и избира най-добрия геном.
Въздействието на технологиите с изкуствен интелект в живота ни е на все повече нива, за което не си даваме сметка, убедена е доц. Тодорова. Още един пример са електронните устройства, които са способни да разчитат емоциите на потребителя.
„Ние четем електронната книга, а тя чете нас. По лицевите експресии, по движението на погледа, по концентрирането върху определено съдържание се прави когнитивна деконструкция къде имаме затруднения, кой текст е непонятен за мозъка. Това може да събере информация и да създаде персонализиран подход в образованието, но от друга страна така се събират много чувствителни данни“, допълва тя.
В Япония вече има храм, където ролята на свещеник изпълнява робот, базиран на изкуствен интелект, дава още примери доц. Тодорова.
„Германия направи проект да завърши десетата симфония на Бетовен. Той е оставил само щрихи и платформа, базирана на AI, беше обучена с музиката от това време, не само на Бетовен, но и на негови съвременници. Дори има спекулации, че Банкси е ИИ или поне сътрудничество между художник и алгоритъм“.
„Тоест, виждаме, че той навлиза във всякакви област, в творческите формира нови ниши, нов тип изкуства, а в медицината може да открива отклонения на микроравнище. Просто защото ние нямаме когнитивните способности да боравим с такъв обем информация и да откриваме модели“.
