БГ Бизнес
Съд разпореди арест за министъра на аграрната политика и прехраната на Украйна (ВИДЕО)
Това е първият министър при президента на Украйна Володимир Зеленски с такова обвинение
Бриджендра Кумар Сингал: Ето кой прекара интернет в Индия
Технологии
Еуфорията от прекараната връзка със света и кошмарът, който бързо я догонва
В ранните дни на интернет в Индия човекът, отговорен за установяването на някои от първите онлайн връзки на континента, е засипан от обаждания от изнервени министри и бюрократи, казва Би Би Си.
Както по-късно Бриджендра Кумар Сингал (Б К Сингал) разказва, всички те се оплакват от лесно достъпната порнография в мрежата.
„Каква е тази ashleelta (дума на хинди за вулгарност), която донесохте в страната“, го питат те.
Снимка:
Sangram Singh/Facebook
Сингал отвръща рязко на мощните си критици:
„Господа, моята работа е да осигуря връзка. Не е моя отговорност за какво хората използват тази свързаност. Ако 2% или 3% от хората я използват, за да гледат порнография, не се интересувам. Интересувам се да обслужвам 97% на населението, което търси „врата“ към глобалното познание", отговаря „бащата на интернет“ в Индия, който почина на 82 години по-рано тази седмица.
Като ръководител на VSNL (бивш държавен монополист на международен телеком) Сингал пуска интернет в пет индийски града - Делхи, Бомбай, Колката (тогава Калкута), Ченай (тогава Мадрас) и Пуна - на 15 август 1995 г.
Вестниците радостно го нарекоха "Втория ден на независимостта на Индия". Индия беше третата страна в Азия след Япония и Сингапур, която има достъп до комерсиална интернет услуга.
Сингал разказа по-късно, че еуфорията бързо се превърнала в кошмар.
Имаме ли връзка?
В началото използването на модеми и лошата свързаност предизвикват прекъснати повиквания и прекъсване на връзката „на всеки три минути“.
Клиентите, които се опитват да влязат в интернет от градове извън избраните пет, трябва да провеждат междуградски разговори срещу непосилно високите 35 рупии (44 цента) на минута. Интернет тарифите бяха "неприлични": хората трябваше да купуват пакети по 15 000 рупии. Бизнесът трябва да плаща 25 000 рупии.
Снимка:
БГНЕС
„Честно казано, таксите бяха твърде високи, качеството на услугата беше лошо“, разказа Сингал.
Пред репортери той казва, че пазарната информация е грешна и мрежата е засегната от сериозни технически проблеми.
„Беше малко аматьорско начинание“, казва той. След няколко тотални падания на мрежата Сингал поисква от индийците да му дадат 10 седмици, за да поправи нещата.
„Мога да ви уверя, че в края на тези 10 седмици и вероятно преди това, ще имате система, с която Индия ще се гордее“, казва той.
Бързо екипът на индийския технически пионер създава мрежа от сървъри, подобрява свързаността на телефонния отдел, кара производителите на модеми да осигурят качествени устройства, преминава от медни към оптични кабели и намалява тарифите на половина и дори повече.
Той бързо разбира, че фирмата му им някои слабости в маркетинга и скоро започва да позволява на клиентите си да могат да пренасят неизползвани данни.
Снимка:
iStock
По негови разкази става ясно, че на Индия са ѝ били необходими около осем седмици, за да накарат новата система да работи и да бъде стабилна.
Той взима идеи от British Telecom и AT&T и дори от ранна група индийски интернет ентусиасти, включваща боливудския актьор Шами Капур, за да направи услугата по-стабилна и лесна за използване. Тогава Капур е сред шепата индийци, които използват интернет от 1994 г. на подарен бета акаунт за онлайн услуга, пуснат от Apple същата година.
Как се роди интернет
През 1991 г. Индия трябва да плати повече от 100 млн. долара за инфраструктурата на връзката. В този момент бюрократите отговарят на Сингал, че страната има валута за няколко седмици. Затова отива в Консорциума на кабелните оператори и ги убеждава да се съгласят да работят на разсрочени плащания и гарантирани валутни заеми.
Снимка:
БГНЕС
Двадесет и седем години след като получава интернет, Индия има повече от 800 милиона абонати на мобилна връзка. Страната е втората най-бързо дигитализираща се икономика в света. Тя е и софтуерна мощ, с износ на услуги, надхвърлящ 130 милиарда долара.
Голяма част от тази заслуга трябва да отиде на „бащата на интернет в Индия“.
