На 165 метра височина: Нов ресторант отвори врати в европейска столица
Ресторантът прави пълно завъртане от 360 градуса на всеки час
От софтуерен инженер в Google до художник: Как едно пътуване промени кариерата на тази жена?
Първоначално Сара споделя творбите си в местни Facebook групи, без да очаква голям интерес
Историята на Сара Вилчинска е пример за неочакван завой в кариерата, който започва от света на технологиите и стига до изкуството. Бившият софтуерен инженер в Google напуска престижната си позиция, прекарва една година в пътуване и именно по време на шестмесечен престой на тайландски остров открива страстта си към акварелната живопис. Днес тя е основател на Swil Arts Studio в Сан Диего, където превръща спомените и пейзажите от различни места в произведения на изкуството.
Сара Вилчинска е родена във Варшава през 80-те години – период, в който Полша все още е комунистическа държава. Тя израства в годините на прехода към капитализма, а по-късно завършва магистратура по компютърни науки в Университета на Варшава. По време на обучението си стажува в Барселона и участва в обменна програма в Единбург. На 25 години се мести в Лондон, където започва работа като софтуерен инженер в инвестиционна банка.
Снимка:
Getty Images / iStock
През 2015 г. Вилчинска прави следващата голяма крачка в кариерата си и се присъединява към Google. Първоначално работи в офиса на компанията в Цюрих, а по-късно получава американска виза и се премества в Ню Йорк, където участва в разработването на новинарския раздел на търсачката. На пръв поглед тя живее мечтата на много технологични специалисти – работи в една от най-големите компании в света, има добра заплата, акции и редица привилегии. Дните ѝ включват не само програмиране и срещи, но и достъп до различни удобства като спортни активности, йога, специални обяди и други придобивки.
Зад успешната кариера обаче постепенно се натрупва усещане за неудовлетвореност. След две повишения ролята ѝ става все по-стратегическа и все по-далеч от програмирането, което първоначално я привлича. Постоянният ритъм на технологичния свят – множество задачи, известия, срещи и очаквания – започва да я кара да се чувства откъсната от себе си. След началото на пандемията тя се премества в Сан Диего със своята партньорка Валентина, а новата среда променя начина, по който гледа на живота и работата.
Близостта до океана, природата и по-бавният ритъм на Сан Диего я карат отново да обръща внимание на малките удоволствия в ежедневието. Преди да вземе окончателното решение да напусне Google, тя опитва различни начини да намери баланс – включва се в инициативи за многообразие и приобщаване, обучава се в звуково лечение и намалява работното си време. Но усещането, че нещо липсва, остава. В крайна сметка тя осъзнава, че дори една привидно перфектна работа не е достатъчна, ако не носи лично удовлетворение.
Снимка:
iStock
В края на 2022 г. Сара напуска Google, а след като и партньорката ѝ губи работата си година по-рано, двете решават да предприемат необичайна стъпка – да отдадат жилището си под наем и да пътуват една година. По-голямата част от 2023 г. прекарват в Югоизточна Азия, като най-важният период за Сара се оказва шестмесечният престой на Ко Тао в Тайланд. Там, далеч от корпоративния свят, тя открива акварелите и започва да рисува сцени от островния живот – местни пазари, природни пейзажи и моменти от ежедневието.
Първоначално Сара споделя творбите си в местни Facebook групи, без да очаква голям интерес. Реакцията обаче я изненадва – хора започват не само да харесват рисунките ѝ, но и да ги купуват, защото виждат в тях спомен от преживяванията си на острова. Именно тази обратна връзка я убеждава да последва новия си път и след края на пътуването да се посвети на изкуството.
Днес Сара Вилчинска развива Swil Arts Studio в Сан Диего, където създава оригинални акварелни илюстрации и ги превръща в печатни продукти и предмети за дома. Работният ѝ ден вече изглежда различно – сутрин рисува, а следобед се занимава с развитието на бизнеса, комуникацията с клиенти и стратегията за растеж. Макар доходите ѝ все още да не достигат предишното ниво от технологичната индустрия, тя определя успеха по нов начин – не чрез заплата и продуктивност, а чрез емоцията, която творбите ѝ оставят у хората.
