Какво представлява новият чип на компанията Intel?
Въпреки предизвикателствата Intel продължава да е лидер на пазара на компютърни чипове
Личната дипломация на Ердоган и битката за американските F-35
Турция настоява, че реинтеграцията ѝ в програмата за F-35 е въпрос на съюзническа сигурност, а не само на двустранни отношения със САЩ
Турция поднови усилията си да се завърне в американската програма за изтребителите от пето поколение F-35. Това е ход, който Анкара представя не просто като двустранен въпрос с Вашингтон, а като ключов елемент за сигурността на НАТО. Президентът Реджеп Тайип Ердоган заяви, че връщането на Турция в програмата би укрепило южния фланг на Алианса и би спомогнало за нормализиране на отношенията със Съединените щати, които са под напрежение от близо десетилетие.
Турция бе изключена от F-35 през 2019 г. след закупуването на руската система за противовъздушна отбрана С-400 – решение, което САЩ определиха като несъвместимо с оперативната сигурност на самолета. Американските власти отдавна предупреждават, че съвместното използване на С-400 и F-35 крие риск от компрометиране на стелт технологиите на изтребителя. Последвалите санкции по закона CAATSA и отстраняването на Анкара от съвместното производство белязаха рязък обрат в стратегическото партньорство.
Личната дипломация на Ердоган и ролята на Доналд Тръмп
Сега Ердоган се опитва да използва личния си канал с президента Доналд Тръмп, за да отвори „прозорец на възможност“. Той определи изключването на Турция от програмата като „несправедливо“, напомняйки, че страната е била производствен партньор и е платила около 1.4 млрд. долара за самолети, които така и не са доставени.
По думите му получаването на вече платените машини и пълното възстановяване в програмата са „необходими“ за колективната отбрана на НАТО. Това е послание, което Анкара целенасочено вписва в по-широкия дебат за споделянето на отбранителната тежест в Алианса.
С-400 – основната пречка пред компромиса
Ключовият проблем остава съдбата на С-400. В сигнал за потенциален компромис Анкара проучва възможността системите да бъдат върнати на Русия – тема, която Ердоган е обсъждал с президента Владимир Путин по време на последната им среща в Туркменистан.
Американският посланик в Анкара Том Барак заяви в края на 2025 г., че спорът може да бъде разрешен в рамките на четири до шест месеца, но подчерта, че по американското законодателство Турция трябва напълно да прекрати притежанието и използването на С-400, за да се върне в програмата за F-35.
Паралелни преговори
Паралелно с усилията за връщане в програмата за F-35 Турция води преговори за закупуване на модернизирани F-16 Block 70, като представя сделката като част от съюзническата солидарност в НАТО. Анкара изтъква и придобиването на Eurofighter Typhoon като доказателство, че остава тясно ангажирана със западната отбранителна архитектура въпреки периодичните търкания със САЩ.
Икономически и енергийни напрежения в двустранните отношения
Отношенията между двете страни остават обтегнати и от икономически фактори. Делото срещу турската държавна банка Halkbank в САЩ продължава да тежи върху диалога. Обвиненията срещу банката са, че е осигурявала подкрепа на Иран за заобикалянето на американските санкции. Ердоган определя обвиненията като погрешни, но признава, че разговорите продължават с цел избягване на „несправедливи санкции“.
В същото време енергетиката се очертава като по-конструктивна сфера на взаимодействие. Турция увеличи вноса на втечнен природен газ, особено от САЩ, което частично намалява зависимостта ѝ от Русия. Въпреки това Москва остава водещ доставчик – с около 61% от петролните и близо 40% от газовите доставки.
Регионалната роля на Турция и стратегическата ѝ тежест
Значението на Турция се засили след началото на войната в Украйна. Анкара отказа да се присъедини към западните санкции срещу Русия, но същевременно доставя дронове на Киев и прилага Конвенцията от Монтрьо, ограничавайки военния трафик през Черно море.
Ердоган подчертава, че страната му е в уникална позиция да посредничи между Москва и Киев, поддържайки директни канали както с Владимир Путин, така и с Володимир Зеленски. Той заяви и че всяка международна стабилизационна мисия в Газа би била лишена от легитимност без участието на Турция, позовавайки се на историческите връзки на страната с палестинците.
F-35 като стратегически избор, а не просто военна сделка
На този фон завръщането на Турция в програмата за F-35 надхвърля рамките на чисто отбранителна сделка. То се превръща в тест за способността на Анкара да балансира между Запада и Русия, без да жертва стратегическата си автономия.
За САЩ и НАТО въпросът е дали геополитическата реалност и регионалната роля на Турция ще надделеят над технологичните и разузнавателни рискове. А за Анкара – дали цената на компромиса със С-400 няма да се окаже по-висока от стратегическите ползи от завръщането в елитния отбранителен клуб.
Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN
