
Пет активности, с които да победим „мозъчното гниене“
Понякога просто трябва да оставим телефона
До тях летят само най-добрите пилоти
Въпреки че страхът от летене е често срещан, въздушният транспорт остава най-безопасният начин на пътуване, като ежедневно десетки хиляди самолети преминават през небето по целия свят. Вероятността да попаднете в голям авиационен инцидент е изключително малка — около едно на 6 милиона, според доклада за безопасността на Международната асоциация за въздушен транспорт за 2022 година.
Докладът разкрива, че през 2022 г. е имало само пет фатални инцидента сред 32.2 милиона търговски полета. Това е резултат от засиленото внимание към безопасността в авиацията през последните десетилетия.
Дизайнът на летищата и тяхната география играят ключова роля в безопасността на авиационните операции, пише Business Insider. Повечето пътнически летища разполагат с надеждна инфраструктура, включително визуални помощни средства и предупредителни сигнали, които помагат на пилотите да са в течение със ситуацията в и около летището.
Също така, пистите обикновено са добре маркирани с ясни указания, макар че неотдавнашни инциденти с близки срещи на летища в САЩ показват, че все още има нужда от допълнителни усилия в подобряване на безопасността на земята.
Все пак има места, където технологиите са минимални и условията за излитане и кацане са толкова опасни, че само малка група пилоти се решават да летят в тези тежки условия — а техните умения могат да заслужат аплодисменти.
Barra Airport се намира на малък остров край западното крайбрежие на Шотландия. Поради отдалечеността на територията и ниското търсене, летището разполага само с контролна кула и малък терминал, но няма място за истинска писта.
Вместо това самолетите кацат на три пясъчни ивици с форма на триъгълник, разположени по брега на плаж, което позволява на самолетите да кацат във всяка посока в зависимост от вятъра.
Paro International Airport в Бутан е едно от най-географски сложните летища в света. Разположено е в долина между гъсти горски масиви, като само няколко десетки пилоти са специално обучени да летят в и извън това летище, като полетите са разрешени само през дневните часове.
Според Forbes, няколко фактора правят подхода особено опасен, включително стръмният 45-градусов завой към пистата — който пилотите не могат да видят до последния момент, преди да се спуснат на летището.
Освен това летището няма радарни системи, които да помагат при насочването на самолетите, затова пилотите трябва да разчитат на своите очи и обучение.
Juancho E Yrausquin Airport на холандския карибски остров Саба разполага с най-късата търговска писта в света.
Със само пет квадратни мили пространство и малко равнинни участъци, асфалтовата писта на летището е дълга само около 0.4 километра.
Късата писта, в съчетание с планинските скали, означава, че маржът за грешки е изключително малък, а прецизността на пилота е от ключово значение, за да се предотврати носовото излитане на самолета от края на пистата и падането в океана.
Летището в Куршевел, разположено в френските Алпи, предлага достъп до една от най-луксозните ски дестинации в света, но само специално обучени пилоти могат да се справят с наклона на летището и късата писта, дълга само 0.52 км.
Наклонът на пистата от 18.5% представлява особено голямо предизвикателство, според Forbes, което означава, че пилотите трябва да маневрират перфектно.
Освен това, суровият ландшафт, съчетан с липсата на осветление или навигационни системи на летището, прави полетите възможни само при ясни метеорологични условия – вятър и бури биха направили полетите твърде рискови.
Малко хора могат да се похвалят, че са стъпвали на Антарктида, като повечето пътуват с круизен кораб, започвайки от места като Австралия или Аржентина.
Но има още по-малко хора, които са летели до континента — постижение, което е осъществено за първи път през 1928 г., но продължава да бъде предизвикателство през цялата история.
В Антарктида има няколко временни писти, които могат да приемат всичко — от малки частни самолети до гигантския самолет Airbus A340.
Но тази, която се счита за най-опасна, е пистата Phoenix, която беше сертифицирана за използване през 2016 г. за програмата на Въздушните сили на САЩ в Антарктида и се намира близо до военната база McMurdo Station.
Гигантски самолети като товарния самолет Boeing C-17 Globemaster III на Въздушните сили на САЩ могат да кацат на ледената писта благодарение на няколко слоя плътно утъпкана снежна покривка, която според Националния научен фонд е "почти толкова твърда, колкото бетон".
Въпреки че пистата е по-добра от наклонен терен или мека пясъчна повърхност, тя няма осветление. Това, в съчетание с тъмнината 24/7 през зимните месеци и потенциалната възможност за пълна снежна буря, означава, че пилотите понякога трябва да разчитат изцяло на инструментите в кабината, без да имат визуални ориентири отвън.
Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN
Понякога просто трябва да оставим телефона
AI би могъл да намали наполовина разходите за мащабни продукции
Всяка година в Европа се преливат 25 милиона единици кръв