Защо в казината няма часовници и прозорци?
Какво показва психологическият прочит
Каква цена плащаме за рекордните горещини?
Свят
С повишаването на температурите се увеличават и икономическите загуби
През последните два месеца Европа изнемогва от екстремни горещини, като бяха отчетени множество температурни рекорди. Въпросът е каква цена плащаме за тези изпепеляващи жеги още в началото на лятото.
На първо място стои човешкият живот – само в Испания вторият най-горещ юни в историята е довел до около 900 смъртни случая, свързани с високите температури. В Белгия пък са отчетени с 39% повече смъртни случаи от обичайното по време на горещата вълна между 18 и 29 юни, според здравните власти. В много случаи причината е липсата на адаптация на човешкия организъм, обяснява проф. Лиз Бентли от Кралското метеорологично общество. Тя подчертава, че държави като Обединеното кралство не са подготвени за температури от 35–40°C, а в бъдеще Европа може да достигне и 50°C, особено в комбинация с висока влажност, която значително увеличава смъртността, предава БНР.
Снимка:
iStock
Иконимика
С повишаването на температурите се увеличават и икономическите загуби – разходите скачат, производителността спада, а растежът се забавя, предупреждават застрахователни компании. Екстремните горещини вече се определят като структурен икономически риск за Европа, която е уязвима заради застаряващо население, гъсто населени градове и само около 19% домакинства с климатизация, срещу около 90% в САЩ. Според експерти при над 30°C производителността на труда пада рязко. Президентът Еманюел Макрон също подчертава нуждата от ускорена адаптация чрез инвестиции в сгради и градска инфраструктура.
Горещата вълна в края на юни е довела до допълнителни разходи за електроенергия в Германия и Франция от над 700 милиона евро само за една седмица. В Германия цените са скочили от около 86 евро за MWh през деня до 566 евро за MWh през нощта, когато слънчевата енергия намалява, а нуждата от охлаждане остава висока.
Снимка:
iStock
Екстремните температури намаляват ефективността на соларните панели и ограничават работата на атомни централи заради затопляне на речната вода за охлаждане. Според климатолога д-р Клои Бримекам горещините засягат и инфраструктурата, транспорта, болниците и училищата, като в същото време растящите инвестиции в AI центрове допълнително натоварват енергийната система за сметка на нуждите на хората.
Застрахователните анализи показват, че при все по-чести горещи вълни загубите за БВП могат да достигнат между 5 и 7%, което се равнява на около 240 млрд. долара за Франция, 147 млрд. за Италия, 131 млрд. за Германия и 120 млрд. за Испания. В средносрочен план екстремните климатични явления влияят и на банковия сектор, застраховките и икономическия растеж.
Президентът Макрон определя ситуацията като безпрецедентна, с горещи вълни, които са с над 15°C над нормата и продължават необичайно дълго. Допълнително, рекордно високите температури на океанската вода засилват влажността на въздуха, което затруднява охлаждането на човешкия организъм. Прогнозите остават тревожни – очаква се засилване на феномена Ел Ниньо, който може да доведе до още по-силни горещини през втората половина на 2026 г. и началото на 2027 г.
