„Космосът вече струва 1 долар на гигабайт“: Как българската компания „счупи“ пазарната бариера в орбита

EnduroSat строи по един-два спътника на ден и е на прага на революция

Представете си Космоса не като далечна, недостижима филмова площадка, а като следващата голяма облачна услуга за бизнеса. Тя е достъпна, масова и напълно интегрирана в ежедневието ни. Точно това се случва в момента в София, където българската компания EnduroSat буквално пренаписва правилата на глобалната космическа индустрия.

По време на Digitalk Conference + AI 2026 основателят на компанията Райчо Райчев сподели визията си за демократизацията на орбиталното пространство, защо масата на сателитите вече няма значение и как неговият екип успява да срине ценовата стена, която досега спираше глобалната икономика да се възползва от Космоса.

Стената от 3000 долара: Големият проблем на космическите данни

„От орбита виждаме планетата ни такава, каквато е в действителност. Свързваме това, което нито една земна мрежа не може да достигне, и разбираме това, което нищо на Земята не може да измери“.

Досега обаче пред бизнеса имаше огромна бариера: сложни вериги за доставки, хардуер по поръчка и мисии, чието планиране отнема години. Крайният резултат? Между 300 dolara и 3000 долара за един-единствен гигабайт данни, свалени от орбита.

„Това е стената между Космоса и глобалната икономика. Ние прекарахме едно десетилетие в учене как да я съборим. И го направихме не с един внезапен пробив, а чрез комбинация от стотици иновации и свиване на разходите на всяко едно ниво.“

Резултатът от работата на българския екип е зашеметяващ. Цената е свалена до 1 долар за гигабайт – 3000-кратно намаление. При такава цена всяка космическа компания и всеки доставчик на услуги на Земята автоматично стават печеливши. Космическите услуги се превръщат в стока за масово потребление, точно както се случи с облачните изчисления (cloud computing) преди години.

От микровълнови фурни до половин тон: Какво се строи в София?

В момента в космическия център на EnduroSat в София се сглобяват по един-два сателита на ден. Компанията започва преди 10 години с т.нар. наноспутници (с тегло между 1 и 35 кг и размерите на микровълнова фурна), превръщайки се в един от глобалните лидери. Само за последните две години те са доставили около 200 сателита, като 92 от тях в момента летят в орбита – число, което надвишава по-голямата част от останалата европейска космическа екосистема, взета заедно.

Днес обаче фокусът се измества към по-големи платформи – от 150 кг до половин тон.

„Защо по-големи платформи? Защото в тях можем да поставим много по-напреднали сензори – радари с висока резолюция и мощни камери“, обяснява Райчев. Той загатна и за следващото поколение апарати, които са съвместими с бъдещите мега-ракети като Starship и притежават огромна изчислителна мощ и енергиен капацитет от над 5 киловата на сателит.

„Масата вече е без значение – всичко е въпрос на енергия и данни“

Благодарение на ракети като Falcon 9 на SpaceX, европейската Ariane 6 и бъдещите гиганти New Glenn и Starship, извеждането на товари в Космоса вече не е логистичен кошмар. „Масата до орбита става ирелевантна. Имаме толкова много ракети и такава честота на полетите, че вече можем да си позволим да изстрелваме каквото си поискаме. Големият въпрос е: какво правим с тази способност?“, казва предприемачът.

За EnduroSat всичко е въпрос на данни. Цялата „ракетна наука“ съществува само с една цел – да върне на Земята интелигентна информация и анализи, които няма как да бъдат събрани по друг начин. Като пример Райчев посочи един от настоящите проекти на компанията – най-напредналото в Европа проследяване на дивата природа (в частност миграцията на птиците над Германия).

Голямото предизвикателство в момента обаче е обработката. Оказва се, че 65% от всички данни, които се свалят от Космоса на Земята, по дефиниция са „боклук“ (неизползваеми). Затова българската компания си партнира със световния лидер в орбиталните изчисления, за да може данните да се препроцесират още в самия сателит и към Земята да се изпраща само полезна, филтрирана информация.

Наша съседка планира да достигне Луната със собствен ракетен двигател през 2027 г.

Независимият достъп до космоса е един от основните приоритети на космическата програма на страната

AI и космоса като новата икономика

В отговор на въпрос за ролята на изкуствения интелект Райчов очерта визия за бъдеще, в което космическите данни ще захранват хиляди нови приложения.

„Представете си Google Earth, но на стероиди“, каза той.

Според него бъдещи системи биха могли да показват в реално време нивата на замърсяване по конкретни улици, разпространението на полени или здравословното състояние на земеделски култури.

„Днес алгоритмите вече са достатъчно добри. Истинската стойност е в данните, с които ги обучаваме. А космосът е най-големият източник на такива данни.“

Космическият боклук? „Проблемът е преувеличен“

По време на дискусията Райчов коментира и един от най-често обсъжданите рискове, а именно нарастващия брой спътници и космически отпадъци в орбита. Според него опасността е реална, но често се представя драматично.

„Самолетите са стотици хиляди и не се сблъскват постоянно. Защо да приемаме, че няколко десетки хиляди спътника непременно ще го правят?“

Той разкри, че всички спътници на EnduroSat разполагат със система за автоматично избягване на сблъсъци, която самостоятелно извършва корекции на орбитата при риск от опасно приближаване.

 „Искаме да бъдем TSMC на космическия свят“

Целта на Райчев е EnduroSat да се превърне в това, което е тайванският гигант TSMC за чиповете – фабриката на Космоса. Мястото, което ще оптимизира и стандартизира производството до такава степен, че за бъдещите предприемачи да стане безсмислено сами да строят сателити.

„В следващите 5 години ще станем свидетели на огромна масовизация. Ще останат между 3 и 5 големи играчи в индустрията, които ще строят сателитите, и се надявам EnduroSat да е един от тях“, прогнозира той.

Попитан как се постига такъв драстичен спад в цените, Райчев остава стъпил на земята: „Няма такова нещо като 'Аха!' момент, в който се събуждаш гений. Всичко е въпрос на контрол над веригата за доставки. Ние сме най-вертикално интегрираният технологичен играч в Европа. Всеки ред код, всяка механична система, всеки болт и гайка са измислени и сглобени от нас в София, с мисъл за масово производство.“

Днес за компанията работят близо 400 души в 7 офиса на 3 континента, доказвайки, че Космосът вече не е запазена марка само за суперсилите, а е отворен за иноватори от всяка точка на планетата.