1 USD
1.80527 BGN
Петрол
Bitcoin
$51,209.9

Голямата битка за последния уран на планетата

Голямата битка за последния уран на планетата

Великите сили мерят мускули, Нигер и Казахстан са на прицел

Битката за последния уран на планетата се нажежава до краен предел и ситуацията ще продължи да е наситена с преврати и военни конфликти до откриването на нова технология за изтеглянето му от океана.

За мнозина може би на пръв поглед няма никаква връзка между две много важни събития в сферата на ядрената енергетика, които минаха почти незабелязано. Едното е силовата смяна на властта в Нигер, където лоялното към Франция и САЩ правителство бе свалено от военна хунта, а другото е свързано със странните совалки на Еманюел Макрон и Путин в Казахстан през ноември. Ключовият елемент в този пъзел е безценният уран, без който атомните централи не могат да работят. Потреблението му расте и битките за новите перспективни находища в Казахстан и Нигер се ожесточават.

Конфликтът така изостри напрежението, че през лятото дори се стигна до преврат в африканската страна. Дотогава властта там бе лоялна към Запада. Нещо повече, на територията й бе разположена френска част със 1500 бойци и заедно с това там имаше американска военна база. Хунтата обаче дойде на вълната на протести с призиви срещу колониализма на Америка и Франция, а тук-там имаше плакати: "Да живее Путин".

Макар да няма преки доказателства, че превратът през юли е бил провокиран от Москва и реализиран от наемническата й армия "Вагнер", все пак има индикации, насочващи към тази хипотеза, твърдят експерти.

Една от тях бе споделена от базираната във Вашингтон специалистка, наблюдаваща действията на военната групировка Елена Покалова. Пред "Дойче Веле" тя обясни, че Нигер е "достатъчно важен" за руския президент Владимир Путин и Кремъл, за да бъде подкрепено изпращането на бойци там. Когато превратът успя и по площадите се развяха руски знамена и се скандираше "Путин", мнозина заподозряха, че именно това се е случило - че Москва слага ръка на богатата на уран страна.

"Това е победата, от която г-н Путин се нуждае в момента, тъй като той не постига целите си в Украйна", обясни още Покалова. Но заедно с това тя отбеляза, че ако властите в Нигер наемат "Вагнер", държавата ще стане жертва на още по-голяма нестабилност, авторитаризъм и нарушения на човешките права.

Снимка: EPA

И докато западните разузнавания се опитват да разберат какъв е генезисът на тези събития, преди дни новият кабинет, излъчен от хунтата, даде "пълна подкрепа" на проект за разкриване на ново ураново находище. Мината, разработвана от канадска компания, вече е изкопана на 325 м, което е едва 40% от пътя до ценната руда.

Дали тази фирма ще продължи да е оператор, или хунтата ще я принуди да я предаде на друга, свързана с Русия, която също има опит в тази дейност, все още не е ясно. Факт е, че Държавният департамент на САЩ определи събитията като държавен преврат и спря по-голямата част от финансовата помощ за страната, докато тя не се върне към демократично управление, пише "24 часа". За съжаление, залогът там е твърде голям - уранът носи много пари и тепърва ще става все по-ценна суровина, заради което и битката за Нигер ще се ожесточава.

Подобна ситуация се разиграва и в Казахстан, където са най-богатите находища на уран в света. В рамките на броени дни там на официално посещение бяха президентите на Франция и на Русия и сега международните анализатори със страх и надежда наблюдават какво ще се случва в бившата съветска република.

В столицата Астана прозападно настроеният държавен глава Касим-ЖомартТокаев и Еманюел Макрон се споразумяха да насърчат търговията в областта на ядрената енергия и стратегическите минерали. Самата договорка бе скрепена със споразумение между "Казатомпром" и Framatome за съвместно сътрудничество в ядрено-горивния цикъл.

"Казахстан е най-големият производител на уран в света, допринасяйки за над една четвърт от ядреното гориво, потребявано в Европа - обясни по време на срещата Токаев. - Тъй като ядрената енергия представлява 63% от енергийния сектор на Франция, има огромен потенциал за по-нататъшно сътрудничество."

Дни след посещението на Макрон Путин също се отправи към Астана, но както се очакваше, от визитата не произлязоха кой знае какви новини. Напротив, като че ли отношенията продължават да се влошават, защото руският външен министър Сергей Лавров осъди опитите на Казахстан да се дистанцира от Москва с думите, че се посяга на "нейните съседи, приятели и съюзници".  

Причината е, че Астана всячески се опитва да се освободи от хватката на Москва, а Касим-ЖомартТокаев води независима политика, отказвайки да признае новите "републики" Луганск и Донецк. На 18 ноември, дни след визитата на Путин, той прекрачи още една "червена линия" в отношенията с Кремъл, спирайки достъпа в страната до руски интернет и телевизии. Именно затова днес много анализатори се притесняват дали прозападно настроеният президент и азиатската държава няма да последват нерадостната съдба на "инакомислещите" в бившия СССР.

Търсенето на уран расте, запасите намаляват 

436-те реактора в света се нуждаят от все повече "гориво", а Китай и Индия тепърва стават сериозни играчи в този бизнес. 

Допреди 15-ина години прогнозите за бъдещето на атомните централи бяха отчайващи. Инвеститорите не смееха да влагат кой знае колко средства, тъй като се смяташе, че запасите от уран за ядреното гориво прогресивно намаляват и този бизнес рано или късно приключва. 

САЩ, Канада и Франция обаче заложиха на два абсолютно различни подхода. От една страна, те увеличиха инвестициите във фундаментални проучвания, знаейки, че учените рано или късно ще намерят някакво решение или алтернативен добив. Благодарение на това се стигна до откритието, че с подходяща технология уран ще може да се добива и от морската вода.

Разбира се, за целта ще са необходими огромни средства - не само за да се разработи тази иновация, а и за да се създадат нов тип централи.

Прогнозите сочат, че това би осигурило 4,5 милиарда метрични тона уран, което представлява огромен запас за хиляди години напред, ако се запази сегашното потребление. Дотогава обаче на 436-те ядрени реактора в експлоатация в света към 2023 г. с общ капацитет от 368,6 гигавата (GW) ще им е необходим уран, за да работят. В това отношение най-заинтересовани от добива му са САЩ, които разполагат с 93 блока, Франция с нейните 56 реактора и Китай, който оперира с 54. Русия не влиза в тази сметка, защото тя може да преработва отработеното гориво. Въпреки това тя също се нуждае от стратегическата суровина.

От данните излиза, че търсенето е голямо, а мините са в няколко държави, като най-перспективни изглеждат Казахстан и Нигер заради разработването на нови находища. Така че силният интерес на големите играчи в този бизнес ще бъде насочен към тях. 

Последни публикации

Бизнес Видео Подкаст

Свързани статии

Галерии