Концертите вече са лукс: 18 хил. евро за билет?
Какво се крие зад високите цени на билетите за концерти?
Въглеродните емисии поддържат климатичното равновесие на земята
България е страната в ЕС, която е намалила най-много парниковите емисии през второто тримесечие на 2023 г. Това стана ясно от доклад на Евростат, изнесен в края на миналата година. Данните показват, че България отчита 23.7% спад на изхвърления въглероден двуокис.
Да постигнем нетни нулеви въглеродни емисии до 2050 г. – реалистична ли е тази цел?
България генерира около 50 млн. тона въглеродни емисии или около 0,1-2% от глобалния дял. Количеството не е толкова значително в сравнение с останалите европейски страни, коментира в новото издание на Бизнес Видео Подкаст енергийният анализатор и преподавател в УНСС Петко Трухчев.
„Повечето от нас смятат, че въглеродните емисии са нещо лошо, но това не е вярно. Ако ги няма, би настъпил ледников период. Те поддържат енергийния баланс на земята“, обяснява експертът.
Проблемът, с който се сблъсква светът през последния век, е че има едно допустимо ново, в което въглеродните емисии могат да насищат атмосферата, съответно не бива да го превишаваме. С бума на индустриалната революция обаче и засилване на производството се задълбочава и проблемът, тъй като консумацията на енергия е водеща за производството и потреблението.
При производството на енергия се отделят повече въглеродни емисии, които се задържат в атмосферата и тя не може да поеме всички, така се нарушава климатичното равновесие, което води и до глобалното затопляне.
„През 90-те години този проблем е признат и на политическо ниво, като се изразява в поетия ангажимент – да ограничим покачването на средната годишна глобална температура до градус и половина, за да не се превърне земята образно казано във „фурна“, пояснява анализаторът.
Когато говорим за въглеродна неутралност, имаме предвид да ограничим емисиите и така да уравновесим климата на земята. В качеството си на член на ЕС България също е ангажирана с целите на глобалните и европейските климатични политики, въпреки забавянето по прилагането им у нас, което е налице. Като междинна цел до 2030 г. ЕС се стреми към намаляването на парниковите емисии с 55%.
Когато говорим и за България, включваме трансформацията в енергийния сектор с нарастващия дял на възобновяемите енергийни източници, които също ни спестяват голямо количество въглеродни емисии.
„Недостатък на възобновяемите източници е, че те не могат да гарантират непрекъснато производство на електроенергия и това крие рискове за сигурността и устойчивостта на електроенергийната система“, казва Трухчев.
Какво се крие зад високите цени на билетите за концерти?
Какво работят българите в Нидерландия?
Строителните дейности стартираха преди около две години