Цената на Освобождението

Какви са били икономическите интереси зад Руско-турската Освободителна война?

На 3 март се навършват 145 от Освобождението на България.

На този ден е подписан Санстефанският предварителен мирен договор за прекратяването на Руско-турската война от 1877 до 1878 година. Не е тайна, че войните са най-скъпоструващото начинание за всяка една държава.

Какви са финансовите измерения на конфликта и може ли да се направи оценка на вложените ресурси от  двете страни – businessnovinite.bg разговаря с историка д-р Александър Стоянов.

Той е автор на книгата „Руско-турските войни 1569-1878 г.“, която е единственото в света пълно изследване на всички конфликти между Русия и Османската империя. Стоянов е асистент към Института за исторически изследвания на БАН. Автор е на 7 монографии и над 250 статии в различни издания и електронни платформи.

• Какви са били икономическите интереси зад Руско-турската Освободителна война?
• Може ли да се направи оценка на финансовите измерения на войната?
• Какви са били най-големите икономически предизвикателства пред България след Освобождението?

Отговорите на тези въпроси можете да прочетете в интервюто с историка д-р Александър Стоянов.

Какви са били икономическите интереси зад Руско-турската Освободителна война?

А.С.: От гледна точка на икономическото развитие на Русия, Освободителната война е конфликт с голяма важност. На първо място, Русия се стреми да анулира ограниченията в корабоплаването в Черно море, които са й наложени от победителите в Кримската война според Парижкия мир (1856 г.). Северната империя няма право на свой собствен боен флот в Черно море, също така е ограничена възможността  за преминаване на Проливите.

Освен военноморския проблем, Русия е загубила Южна Бесарабия (дн. Украйна), която е давала на Петербург достъп до делтата на р. Дунав и съответно Русия е имала право да се смята за „дунавска държава“ – т.е. да се ползва  всички икономически права и привилегии за корабоплаване по реката. Обръщам внимание, че през XIX век р. Дунав е една от търговските „магистрали“ на Европа – корабите, плаващи по нея стигат от Черно море чак до Германия, което позволява на Русия да търгова директно с цяла Централна Европа.

Загубата на Кримската война също е намалила влиянието на Русия по отношение на християнските поданици на султана. Това касае не само политическите възможности, но и влиянието на руските търговски представители. В този смисъл, една победа може да даде на Северната империя възможност за по-добро позициониране на интересите й на османските вътрешни пазари.

От гледна точка на Освобождението на България, Русия би придобила ценен търговски партньор, който да се превърне в нова дестинация за износ на руската продукция. Нещо повече, една голяма България с достъп до Егейско море, може да се използва от руснаците като транзитна зона, чрез която стоки да се прекарват директно през българските земи към Егейско море до пристанища като Кавала или Дедеагач, от където стоките да навлизат директно в Егейско море, като по този начин се преодолее частично зависимостта от османския пропускателен режим на Проливите.

Всички тези и други възможности са и причината британската дипломация да подкрепя целостта на Османската империя и да се стреми да ограничи размера на освободените български земи. Британците се притесняват, че български излаз на Егейско море е равнозначна на руско проникване в Средиземно море.

По това време, средиземноморския маршрут през Суец към Индия е най-важната икономическа артерия на Британската империя. Лондон не може да си позволи руско присъствие, което да заплашва интересите на британците дори индиректно. Припомням, че през 1870-те двете империи са в разгара на „Голямата игра“ – нещо като Студената война, но през XIX век. Всеки успех на Русия, автоматично се третира като провал за Британия.

Може ли да се направи оценка на финансовите измерения на войната? Какви ресурси са били вложени от двете страни, колко големи са били армиите, с какво въоръжение са разполагали и т.н.