Как да разпознаете истинското от фалшивото евро?
Най-лесната проверка е чрез "Пипни – Вгледай се – Наклони"
Занаят от баща на син: Людмил Йорданов и магията зад кукерските маски
Един семеен бизнес, изграден върху традиция
В една малка работилница, само на час път от шума на София, времето сякаш е спряло. Тук семейството на Людмил Йорданов пази не просто занаят, а душата на българското.
В последния епизод на „Корпоративни истории“ за годината ще ви разкажем не за продукт, не за печалба, а за нещо много по-дълбоко – за традиция. За бизнес, който съществува не, за да прави пари, а за да пази огъня на българската култура жив. Това е историята на един учител, който се отказа от кариерата си в чужбина, за да превърне 8000 години мистика в успешен семеен модел.
Мистиката, която продава
Снимка:
Евгений Милов
Кукерът в България не е просто маскиран човек – той е образ, в който реалността среща магията. Обичай, датиращ от времето на траките и бог Дионисий, днес оживява в ръцете на Людмил. От древните ритуали за оплождане на земята, през „калъчките“ с червени върхове и звъна на тежките хлопки, Сурва е символ на закрила и ново начало.
Вижте магичните маски на Йорданови АРТ:
Кукерски маски от Йорданови АРТ
+ 43
За Людмил правенето на маски никога не е било просто професия. То е наследство, предавано от баща на син вече три поколения. Още 4-годишен, той и брат му обличат тежките кожи и слагат страховитите маски, за да обикалят селото за здраве и берекет.
Снимка:
Евгений Милов
Неговият баща, Емил Йорданов, е артист-дърворезбар, който години наред излага творбите си на известната столична улица на изкуствата „Париж“. Виждайки огромния интерес на чужденците към българската маска, той започва да влага своя почерк в тях. Години по-късно, след като завършва висшето си образование и се завръща от чужбина, Людмил решава, че този семеен занаят заслужава свой дом – така се ражда работилницата им.
Снимка:
Евгений Милов
Животът на Людмил, подобно на хиляди други млади българи, го отвежда далеч от родината. Но докато е в чужбина, вътрешният му компас неизменно сочи към дома. „Вътрешното чувство за принадлежност ме върна,“ споделя той. Днес той не съжалява за избора си – вместо да гради кариера навън, той гради общност тук, превръщайки бащиния занаят в модерен семеен бизнес с мисия.
Анатомия на една маската: Как се правят те?
Снимка:
Евгений Милов
В работилницата „Сурва“ е целогодишна. Процесът е бавен и честен – само естествени материали и ръчен труд. Всичко започва от масивния дървен труп, който се превръща в скелет на маската. Това, което прави маските на фамилия Йорданови уникални, е техният почерк като дърворезбари. Всяка маска има свое лице, изваяно с длетото, със скули, мустаци и характер.
Една традиция в цифри
Снимка:
Евгений Милов
За да разберем мащаба на този занаят, трябва да погледнем зад кулисите на производствения процес. Цената на една качествена овча кожа започва от 100 лв., но за елитните костюми от пръч с дълъг косъм цената на материалите може да надхвърли няколко хиляди лева. Пълен кукерски костюм с висок клас изработка често достига цена между 15 000 и 20 000 лева. Една маска изисква между 3 и 5 дни интензивен ръчен труд – от грубото дялане с тесла до финото шлайфане и лакиране на рогата.
От малкото село до Южна Корея
Снимка:
Йорданови АРТ
Мащабът на „Йорданови АРТ“ отдавна е надхвърлил границите на родното село. Само за последната година групата е представила българския фолклор в седем различни държави, включително Италия, Словения и екзотичната Южна Корея. Техните маски днес красят стени на четири континента – от Колекционери с голямо „К“ до българи, които в чужбина се „смачкват от работа“ и имат нужда да погледнат към нещо, което ги свързва с дома.
Въпреки международното признание, Людмил знае, че най-важната сцена не е в Сеул или Рим, а в неговата работилница и в училището, където преподава. Като учител в Перник, той често сменя костюма с работната престилка, за да посрещне най-малките.
„Традицията не се пази в музеите, тя се пази в децата,“ вярва майсторът. Когато малките ръчички докоснат дървото и усетят магията на Сурва, Людмил знае, че е успял. Защото истинският смисъл на неговия труд не са само продажбите, а еуфорията на 14 януари, когато звънците огласят селото, болката в тялото от тежкия костюм изчезва, а чувството за вечност изпълва сърцето.
Бъдещето на занаята
Снимка:
Евгений Милов
Традицията днес е по-жива от всякога. Макар в миналото в обичая да са участвали само ергени, днес кукери стават и жени, и деца. За Людмил най-голямата инвестиция са именно те – децата, които влизат в работилницата му с широко отворени очи.
Защото той знае традициите не се пазят в музеите под стъкло. Те се пазят в ръцете, които ваят дървото, и в сърцето на един предприемач, който реши, че Сурва може да покори света.
ЦЯЛОТО ВИДЕО ВИЖТЕ ТУК:
Ако сте пропуснали предишния епизод на рубриката ни "Корпоративни истории" може да го гледате тук:
Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN
