Бан на социалните мрежи за деца. Ще проработи ли?
Забраната, която ще обхване платформи като X, TikTok, Facebook и Instagram
История на Starbucks и как съществуваше шанс основателите на компанията никога да не се срещнат
Тази история с аромат на кафе започва на 30 март 1971 г., когато Гордън Баукър, Джери Болдуин и Зев Сигъл отварят първият Starbucks близо до Пайк Плейс Маркет в Сиатъл. До този момент тримата имат малък бизнес опит и почти никакви пари, но са уверени, че след като жителите на Сиатъл открият какъв е вкусът на страхотна чаша кафе, ще бъдат увлечени от магическия им продукт. Колко прави са били!
Най-изненадващото нещо от създаването на Starbucks е това, че се е случило. Това, че тримата основатели изобщо са се срещнали, е малко чудо.
И така… Букър и Болдуин се срещат случайно на опашка за общежитие. Оказва се, че никой от тях не се е записал предварително и общежитието вече е пълно. Те се споглеждат и казват: "Искате ли да отидем да си намерим апартамент?" (Интервю с Боукър).
Сигъл влиза в картинката чрез друго малко вероятно съвпадение. През 1962 г. той си намира лятна работа на Световния панаир в Сиатъл, където публикува съобщение на табло за обяви, че ще пътува с кола до Ню Йорк през Сан Франциско и търси пътници. Букър и Болдуин, които по това време вече са в Сиатъл, също отиват към Ню Йорк и съдбата ги среща в едно споделено пътуване.
Тримата мъже се озовават отново заедно, няколко години по-късно, този път в Сиатъл, след като Болдуин напуска армията. Той идва в града на гости и решава да остане. Намира си работа в строителницата на „Боинг“. Сигъл преподава в училище. Букър работи като писател и редактор в списание. Всички те имат творчески стремежи и първото начинание, което подемат заедно е създаването на компанията си Pequod, на името на кораба в Moby Dick. И, както обичат да посочват тримата, това начинание, подобно на Pequod, потъва без следа. Все пак не се отказват да започнат някакъв бизнес заедно. Каквото и да е.
„Защо не започнем компания за кафе?“
Един ден по време на обяд и чаша лошо кафе, на Букър му хрумна идея. В търсене на качествено кафе той пътува до Ванкувър, Британска Колумбия, до компания, наречена Murchie's. Не след дълго много от приятелите му започват да му поръчват да донесе кафе, когато се връща от посещението си. "Защо не създадете компания за кафе в Сиатъл?", питат те. Болдуин и Сигъл веднага харесват идеята.
„Беше наистина неофициално“, спомня си Болдуин, „Нямахме "предбрачен договор" или нещо подобно. Просто започнахме да правим разни неща."
Междувременно в Сиатъл партньорите намират мястото, което искат, ъглова витрина в стария хотел Harbour Heights на 2000 Western Avenue, точно на север от Pike Place Market. Наемът е 137,50 долара. Като начално финансиране, всеки партньор влага 1500 долара и теглят заем от 5000 долара.
Какво означава името на компанията?
Един ден Букър, разглеждайки стара минна карта, висяща в офиса на фирмата, забеляза град на име Старбо:
„Веднага го свързах с героя в „Моби Дик“ и казах „Старбък“... И в този момент стана Старбъкс/ Starbucks. Наистина не трябваше да убеждавам Зев и Джери много трудно”, казва Букър.
Логото представлява сладострастна русалка с голи гърди и две опашки, която партньорите виждат като примамлива сирена, която привлича минувачите в магазина, и икона, която напомня за морските приключения, без конкретно да споменава Моби Дик. (Впоследствие логото е променено през 1987, 1992 и 2011 г.)
Първоначално Сигъл е единственият платен служител, докато Болдуин и Букър запазват работата си в други компании. И тримата работят в магазина за кафе в събота. Всеки партньор има отделна роля в управлението на компанията. Букър обича да нарича себе си „фигура с власт от заден план“ и разработва стратегии за рекламиране на компанията. Болдуин, който изкарва курс по счетоводство в колежа, става основният човек за финансовите въпроси. Освен това има добър вкус към кафето и лесно се увлича по дегустацията и купуването. Сигъл харесва чай и поема този отдел.
В първите си години Starbucks няма нищо общо с този еспресо-бар стил, който гони в момента. Тогава мястото продава насипно кафе на зърна, чай и подправки, кафемашини и мелнички. Единственото сварено кафе е раздадено за мостри.
Един ден Букър изпраща съблазнително ароматно пакетче кафе на влиятелния колумнист от Seattle Times Дон Дънкан, който се отбива в магазина, изпива оргромно количество кофеин от безплатните мостри и написва ентусиазирана история.
През първите девет месеца Starbucks печели 46 832 долара. След разходите не остава много. Разорени, съдружниците искат пари от приятели, за да стартират втори магазин.
Тримата започнат да пекат собствените си кафени зърна, а компанията наема страхотен склад за печене.
С разрастването на бизнеса собствениците се нуждаят от помощ и Starbucks наема двама служители. Първият през 1972 г. е Жан Мах. Тя бързо напредва от служител в магазин до мениджър и след това до директор продажби на едро, отговорен за развитието на ресторантьорския бизнес на Starbucks. Мах написва първото ръководство за служителите, като лично тества и описва работата на всяка част от оборудването в магазините, което се следва до днес.
Следващият нает е Джим Рейнолдс, дългогодишен любител на кафето, който идва на борда през юли 1973 г. С отварянето на магазина Рейнолдс изгражда рафтове и кошчета за кафе, Мах шлайфа и боядисва пода, Болдуин свързва електрическата система. С настояване на Сигъл този магазин предлага линия гурме съдове за готвене, насочени към разширяване на бизнеса. Това е време, когато всичко изглежда възможно за младата компания и бъдещето е розово...
Тази илюзия се срива през 1975 г., когато извънредно замръзване опустошава реколтата от кафе в Бразилия. Цените на кафето скачат. Тъй като цените се повишават, продажбите намаляват. Starbucks спира да предлага безплатни мостри сварено кафе. За известно време попълва дупките в бюджета, като пече ечемик за друга компания, която го продава като заместител на кафето. Това е трудна и неприятна работа за Рейнолдс, защото ечемикът често избухва в пламъци.
Следват още лоши новини: Сградата, в която се помещава оригиналният им магазин, трябва да бъде съборена. Компанията се мести в свободна витрина на половин пресечка южно на 1912 Pike Place. Това е мястото, където магазинът все още работи - с туристи, които си правят селфита пред така наречения "оригинален" Starbucks.
При скока на цените на кафето и спада на продажбите на дребно с 25%, Starbucks взима кредит от 95 хил.долара, за да остане в бизнеса.
Един по-малко
Със значителна загуба през 1978 г. Болдуин тегли чертата. Това оставя Сигъл пред избора да бъде мениджър в разрастваща се корпорация или да бъде, както той се изразява, "стартъп човек". Той напуска компанията през май 1980 г. и Starbucks изкупува обратно неговите 2541 акции. В същото време основният бизнес на Starbucks започва да се развива. За фискалната 1980-1981 година продажбите набъбват до 4,4 млн. долара, което е 49% повече от предходната година.
Ключова година
През май 1982 г. Starbucks отваря първия кафе-бар Starbucks, който продава сварено кафе. През септември наема директор на маркетинга, нюйоркчанин на име Хауърд Шулц.
Висок, запален, напорист и жаден за успех, Шулц се откроява сред по-небрежните си и сдържани колеги в офисите на Starbucks. Силното му присъствие в компанията вълнува всички. Рейнолдс, който смята Шулц за приятел, си спомня: „Той беше този нюйоркчанин. Не бяхме свикнали с такъв тип личност в Сиатъл или в компанията... Той не би позволил нищо да застане между него и целта му. Би ги съборил като кегли за боулинг".
Потенциал за повече
През 1983 г. Starbucks изпраща Шулц на търговско изложение в Италия, където той изпива първото си лате и се връща в Сиатъл, зареден за потенциала на еспресо баровете. За него еспресото беше бъдещето: „Изглеждаше толкова очевидно. Starbucks продаваха страхотно кафе на зърна, но ние не сервирахме кафе в чаша“
Всъщност Starbucks вече продава кафе на чаша в своя магазин U District и планира да продължи да отваря кафе-барове. Но Болдуин продължава да вярва в запазването на фокуса върху продажбата на кафе на зърна.
Докато Шулц започва своя кръстоносен поход в компанията, Болдуин има по-належащи проблеми в ума си. Starbucks имаше възможност да купи Peet's, най-голямата компания за кафе на Западния бряг и "alma mater" на Starbucks, що се отнася до наученото за бизнеса.
През май 1984 г. Starbucks отваря шести магазин на 4-то авеню и Spring Street в центъра на Сиатъл, който, по настояване на Шулц, включват еспресо бар. "Беше „изключително успешен“, съобщава компанията, отваряйки в 7 сутринта, за да привлече офис служители в квартала (годишен отчет, 20 май 1985 г.).
Тектонски промени
Най-значителната промяна се случва, когато кампанията купува Peet's, а Болдуин остава президент.
През 1987 г. Боукър решава да продаде своя дял в Starbucks и това оказва допълнителен натиск върху Болдуин.
„Не знаех какво ще правя. Говорих с инвестиционни мениджъри, рискови капиталисти и просто реших, че би било по-добре да продам един от бизнесите“.
Starbucks е обявен за продажба и Хауърд Шулц и група инвеститори бързо събират 3,8 млн. долара, за да го купят.
Шулц е на ход
Компанията отваря 30 магазина през 1990 г., 32 през следващата година и 53 през 1992 г., когато става публична с начална цена от 17 долара за акция.
Последвалите възходи и падения в издигането на Starbucks до господство в световната индустрия за кафе. Шулц изгражда репутация на прогресивен корпоративен лидер, застъпвайки се за по-високи минимални заплати и здравеопазване и в крайна сметка използвайки влиянието на компанията за насърчаване на политики за справедлива търговия. В края на 2016 г. той се оттегля като главен изпълнителен директор, за да се съсредоточи върху бизнеса на компанията от висок клас Roastery.
Забраната, която ще обхване платформи като X, TikTok, Facebook и Instagram
От компанията потвърдиха за проблем в световен мащаб
През тази година 75,9 % от регистрираните автомобили са бензинови