
Преминаване през проверка с двулитрова бутилка? На тези летища ще бъде възможно
Ето къде пътниците вече не са длъжни да изваждат по-големи контейнери с течности от багажа си.
„Ако в България се създаде продукция на световно ниво, тя бива изнесена в чужбина", не става въпрос само за пари, а за културна политика
Малко са мислите, които улавят толкова точно една професия с цялата ѝ магия, тежест и наивна вяра. Доньо Донев го е казал с усмивка, но зад тази усмивка стои нещо, което много добре разбират Димитър Петров и Станислав Цветков - създателите на „Студио Змей“ и проекта „Златната ябълка“.
Днес в рубриката ни „Корпоративни истории“ влизаме в пещерата на змейовете, за да ви разкажем за eдно българско студио за анимация, което популяризира българския фолкрор по света, и което се опитва да изгради механизми, които липсват у нас, за развитие на индустрията.
„Идеята се роди, преди повече от 10 г., когато работех в Англия, в едно от най-големите студия за анимационни сериали в Европа. Започвайки работа там се развали напълно магията на анимацията за мен“, разказва Димитър.
Точно там Димитър разбира какво е нужно, за да се създаде анимационно студио и осъзнава, че всичко това го има и в България. С този поглед отвън се заражда идеята за „Златната ябълка“ – първият опит за създаване на цялостен анимационен сериал, вдъхновен от българската митология и ценности.
„Ние никога не сме имали анимационен сериал, насочен към широка аудитория в ефирен формат,“ казва Петров. И това е особено тъжно, защото българският фолклор е богат на вълшебни същества и легенди, които са идеална почва за визуално разказване. Но когато става дума за финансиране нещата стават сложни.
Създаването на един анимационен сериал не е просто творчески процес - това е индустрия. И като всяка индустрия, тя се нуждае от инвестиции, от инфраструктура и от дългосрочни механизми.
„Едно от основните предизвикателства е, че методите за финансиране на такива продукции в България почти не съществуват или са изключително слабо развити.“, споделя Димитър пред нашия екип.
Първият проект на студиото „Златната ябълка“ е класически пример за това. Започва като идея, преминава през краудфандинг, събира фенове, създава пилотен епизод... и спира. Не защото липсват пари в държавата, а защото липсват механизми.
Звучи абсурдно, но е факт. Законодателството изостава. Културната политика не гледа на анимацията като на инструмент за национално самочувствие. Една от целите на студиото е именно развитието на тези политики.
„Ако в България се създаде продукция на световно ниво, тази продукция почти веднага бива изнесена в чужбина. Не защото ние не искаме да я произвеждаме тук, а защото няма развити механизми.“
След пет години търсене на подкрепа в България, „Златната ябълка“ се превръща във френско-българска ко-продукция с мажоритарна френска собственост. И сега борбата е тази собственост да остане поне частично българска.
„Надяваме се с времето да бъдем чути от държавата. Да се развият механизми, за да може подобни продукции в бъдеще да си останат българо-френски, а не просто френски.“
Има обаче един светъл лъч – зрителите.
„Златната ябълка е изцяло финансиран от публиката, зрителите и феновете. Получихме държавна подкрепа чак към края на пилотния епизод и то ограничена.“, разказва Димитър пред нашия екип.
Междувременно, студиото работи по множество международни проекти – включително и по новия сериал на Генди Тартаковски „Unicorn Warriors Eternal“, излъчван по Max, както и върху нови оригинални идеи – като „Подземия и Котаци“ и „Мила и Марко“.
„В цяла Европа държавите буквално наддават коя ще предложи по-добри условия за създаване на съвременна култура, а в България още спорим дали изкуство за широка публика изобщо трябва да се подкрепя.“
Петров е категоричен: не става въпрос само за пари, а за културна политика. Турските сериали заливат Балканите, защото държавата им ги субсидира. България не го прави и резултатът е културна празнота.
Попитани какъв съвет биха дали на себе си в самото начало Димитър би наблегнал на развиване на финансовите механизми:
„Може би, ако още в началото бяхме започнали диалог с държавата, щяхме да сме по-напред. Но не е късно. Все още има страхотни талантливи хора тук, които имат какво да разкажат.“
Станислав от друга страна би дал на себе си друг съвет:
„Да не се отказвам – това бих си казал. Анимацията, независимо дали си аниматор или дизайнер, е една неспирна упоритост, търсене на перфектното. Да не се отказвам, защото вярвам, че накрая ще си струва.“
Затова и надеждата остава в едно: да се създадат устойчиви механизми за финансиране на българска анимация, така че следващата „Златна ябълка“ да не е просто „една от любимите грешки“, а повод за национална гордост.
Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN
Ето къде пътниците вече не са длъжни да изваждат по-големи контейнери с течности от багажа си.
Велинград има потенциал да развива медицински туризъм, според Мирослав Боршош
Кой е най-големият замърсител от 19-ти век насам?