Всичко ще поскъпне двойно и други страхове от въвеждането на еврото

Ето някои от най-разпространените притеснения по отношение на единната валута

България се опитва да ускори процедурите, така  че страната ни да въведе еврото от 1 януари 2024г.

Колкото повече обаче се говори по темата, толкова повече нарастват и опасенията на българите, че това може да доведе до още по-голямо поскъпване на живота у  нас.

Ето и някои от основните притеснения, които витаят около въвеждането на еврото

Снимка: iStock

Едно от основните притеснения е, че с приемането на еврото цените ще се увеличат по две и ако досега един хляб е струвал 1 лев, то с въвеждането на единната валута, цената му ще стане 1 евро. Опитът досега показва, че допълнителната инфлация в годината, която дадена държава въведе еврото е около 0,3%. Важно е държавата да има адекватен механизъм за контрол, така че да не се допуска спекула. Финансовото министерство вече публикува концепция на законопроект за въвеждането на еврото у нас. Там е записано, че преобразуването на цените ще се осъществява по фиксирания курс от 1,95883 лева за 1 евро, а закръгляването  ще е според математическия принцип. Пенсии и заплати ще се закръгляват в полза на получателя. 

Плащаме в лева и евро месец след въвеждането на единната валута в България

Финансовото министерство публикува законопроект за въвеждане на еврото

Може да въведем еврото по курс, различен от фиксирания

Реална причина за подобни страхове няма. България е заявила твърд ангажимент, който беше потвърден и с решението на парламента за ускоряване на процесите за влизане на България в еврозоната. В документа изрично е записано, че България ще приеме еврото според фиксирания курс от 1,95833 лева за 1 евро. Повод за притеснения по тази тема не би трябвало да има и ако погледнем и историята на Естония, Литва и Латвия, които също замениха националните си валути с евро в условията на фиксиран курс. В нито една от прибалтийските държави той не е променян при влизането им  в еврозоната.

Снимка: iStock

Подобен референдум не бил имал юридически смисъл, тъй като още с присъединяването си към ЕС, България се е съгласила в даден етап да въведе единната валута. Примерът с Дания в случая не е коректен, тъй като скандинавската държава е провела допитване до гражданите си преди да сключи договора си за членство в съвременния европейски съюз. Още през 1992 година,  Копенхаген договаря няколко изключения, включително това, че ще запази кроната като национална валута. Настроенията в Дания само са потвърдени с втори референдум през 2000г. А датската крона така или иначе е с фиксиран спрямо еврото курс.

Снимка: iStock

В условията на валутен борд, българският лев и в момента е с фиксиран курс към еврото, а БНБ не може да печата банкноти без покритие. В този смисъл България се е отказала от суверенитета на лева още през 1997 година. А икономисти не веднъж са отчитали това като най-успешната реформа, която е спасила България от финансов крах след хиперинфлацията и банковите фалити през 90-те години. Счита се, че влизането в еврозоната означава допълнителен надзор на банковата ни система от страна на ЕЦБ и по-голямо доверие от страна на инвеститорите.