Председателят на Kaufland у нас напуска поста си
От компанията заявиха, че се разграничават от изказвания на Михаил Петров
Страната, която каза „Не“ на еврото
Свят
Една от най-развитите държави не е част от еврозоната, но защо независимостта на валутата й е по-скоро илюзорна?
Дания често е сочена за една от най-щастливите държави в света. Стандартът на живот там е висок, а хората се чувстват сигурни и спокойни. С население от близо 6 милиона души, скандинавската държава се нарежда на едно от първите места в света по БВП на глава от населението (65 хиляди долара), а това е един от ключовите показатели за стандарта на живот.
Снимка:
iStock
Ясно е, че Дания не само покрива, но дори надхвърля критериите за членство в еврозоната. Защо обаче скандинавската държава е единствената членка на ЕС с клауза в договора си, която ѝ позволява да не приеме еврото?
В модерната история на Дания са проведени два референдума, които предпоставят отказа на Копенхаген за членство в еврозоната.
Първото допитване е проведено на 2 юни 1992 година. То касае ратифицирането на договора от Маастрихт, който на практика полага основите на ЕС такъв, какъвто го познаваме днес. Договорът е отхвърлен с минимален превес на датчаните гласували против. Такъв е изборът на 50,7% от участвалите в референдума, докато 49,3% са били „за“ ратифицирането на договора.
Макар, че процесът по интеграция на Дания в ЕС продължава, резултатите от референдума повлияват на по-нататъшните преговори и водят до т.нар. датски изключения. Сред тях е отказът на Копенхаген да приеме еврото.
Снимка:
btvnovinite.bg
През 2000 г. датчаните гласуват дали страната да се присъедини към еврозоната. Тогава 53,2% от избирателите решават, че страната им трябва да запази националната си валута.
Защо датчаните запазиха кроната?
Опасенията на датчаните тогава са били не по-различни от опасенията на част от българите днес. Смятат, че с въвеждането на еврото Дания рискува националната си независимост по отношение на паричната политика. Тази независимост обаче е по-скоро илюзорна. Датската крона е с фиксиран курс към германската марка от 1982г. След като марката е заменена от еврото, датската централна банка се присъединява към Европейския валутен механизъм (ERM II). Така датската валута (както и българският лев) е с фиксиран курс към еврото. 1 евро се равнява на 7,460 датски крони. Всяко отклонение с повече или по-малко от 2,25% води до намеса на датската централна банка.
В момента част от Европейския валутен механизъм , т.нар. чакалня за еврозоната е само България. Хърватия е официален член на "клуба на богатите" от 1 януари 2023г. Загреб официално ще приеме еврото от 1 януари 2023г., а София се надява да покрие изискванията и да влезе в еврозоната през 2024г.
Според експерти и анализатори, България отдавна е консумирала ефекта от въвеждането на еврото и оттук насетне единната валута единствено ще повиши конкурентоспособността и стабилността на икономиката ни.
Според договора за присъединяване към ЕС, всички държави, с изключение на Дания, са длъжни да приемат еврото.
