Една трета от икономиката ни работи в сивия сектор

Причини за това са държавната политика, проблемно законодателство и корупция

Една трета от икономиката ни работи в сивия сектор, а за година само 3% от бизнеса е излязъл на светло. Това показва проучване на Асоциацията на индустриалния капитал.

Според работодателите у нас, няколко фактора провокират разрастването на сивия сектор. На първо място- цялостната държавна политика. Следва несъвършеното законодателство.

Според проучването, изправени пред дилемата "легитимност или оцеляване", собствениците на фирми предпочитат да заобиколят закона. Традиционно с висок процент са корупцията и неефективната съдебна система. Прави впечатление и високия процент на посочилите стремежът към бързо забогатяване на тези, които са на власт.
Изводът е, че желанието да се надхитри закона продължава да е силно, но също така и че администрацията не помага, кой знае, колко за да промени това.

Изчисленията за размера на сивия сектор се правят от националната статистика. От две години по такъв проект работи и Асоциацията на индустриалния капитал, но с 8 млн. лв. от Европейския съюз. Изводите им са, че икономическата криза способства разрастването на сивия сектор, а следващата година се очертава по-трудна и от настоящата.

Васил Велев, председател на Асоциация на индустриалния капитал в България коментира, че
има голяма търпимост към проявите на сивия сектор и той се толерира. По думите му най-често разпространената практика е официален договор на една сума и доплащане на по-голяма сума, което става извън счетоводството.

Ниският стандарт на живот и малките заплати притискат хората и ги тласкат към сивите практики. Резултатите показват, че за година броят на хората, които работят допълнително се е увеличил два пъти и половина.

Социологът Емилия Ченгелова отбеляза, че 42% от допълнително работещите лица правят това без договор. „Не ги интересува осигуряване, не ги интересува доколко стриктно се превеждат осигуровки. За тях важното е да имат доходи”.

Данните показват, че сивите практики са концентрирани в две противоположни групи- при хората с най-ниски и при тези с най-високи заплати. Забелязва се намаляване на заетите без трудов договор, както и на източването на ДДС и липса на фактуриране на обороти. За сметка на това, расте броят на работещите с фиктивни договори, осигуряване на суми, по-ниски от действително получаваните, както и недеклариране на действителните доходи.

Като цяло през последните две години се наблюдава лек спад на хората, работили без договор. Има тенденция обаче те да са склонни да правят все повече компромиси с правата си. Така например, се увеличава броя на работниците, които остават на работа допълнително, без да получават пари за това. Нараства и склонността на българина да работи при вредни условия, без отпуск или почивка.

Има и разместване на сивите практики по браншове.
Най-склонни към укриване на печалби, неплащане на данъци и контрабанден внос или износ са в сектора електротехника и електроника. Доплащането на ръка е предпочитан метод най-вече в строителството. Там има и най-много работещи без трудови договори.