Бан на социалните мрежи за деца. Ще проработи ли?
Забраната, която ще обхване платформи като X, TikTok, Facebook и Instagram
Какво е "тихото напускане" и защо за някои работата е агония
Експерт разяснява дали българите също "напускат тихо"
Двадесет и първи век е времето на преработването, времето, в което всеки втори твърди, че страда от бърнаут, без значение дали отговаря на характеристиките или не.
Свободното време става все по-малко, а почивката се смята за лукс, защото минава толкова бързо, че не може да се усети. Може би точно заради това в последно време се появи един нов термин „quiet quitting” или иначе казано „тихото напускане“.
Снимка:
iStock
Тази нова тенденция показва желанието на много хора да не работят в извънработно време. Да не искат да поемат още и още задачи. Да не отговарят на обаждания и съобщения на мениджърите си след края на работния ден.
Защо се появява подобна тенденция?
„Тихото напускане“ правят тези, които отказват да дадат повече от себе си в името на компанията. Решението им е продиктувано от усещането, че не получават достатъчно за положените усилия.
Според последните проучвания 50% от американците отговарят на профила.
Снимка:
iStock
Терминът възниква още в началото на 2020-та и е продиктуван до голяма степен от социалните медии. Въпреки това, някои експерти се съмняват колко често срещан е всъщност и дали дори е ново явление.
По думи на експерта и оперативен директор на JobTiger Християн Петков тази тенденция е по-популярна фраза, която витае на Запад и в България не е толкова нестандартно служителят да изпълнява само задължените в трудовата си характеристика и нещата, които се очакват от него.
Снимка:
iStock
„В САЩ работодателите са свикнали да се работи допълнителни часове докато се свърши работата. В нашата част на света по-скоро моделът е да работим на нормирано работно време от 9 до 18:00 или от 8 до 17:00 и изпълняваме това, което се изисква от нас“, казва Петков.
Ще достигне ли „тихото напускане“ България?
Според Петков от години в България изпълняваме едно „тихо напускане“, но то е част от работния процес у нас и в страните около нас. Причина за това са народопсихологията, начина на работа и изискванията на пазара на труда.
