Свят
Защо толкова много мъже в САЩ са спрели да работят?
Днес около 86% от мъжете в работоспособна възраст имат работа - какво се случва с останалите?
Задава ли се роботът домашен помощник?
Технологии
От другата страна е областта, в която ще търсим бъдещите си домашни помощници. Именно тук нашият събеседник ни представя… Мара.
„Роботизиран помощник пече мусака във фурната, докато междувременно простира дрехите от пералнята…“
Наистина ли се задава такова бъдеще? Отговора ще потърсим заедно със софтуерния инженер Живко Петров, който не само създава, но и преподава именно в областта на програмите за управление на роботи.
Разбира се, роботиката днес е наистина широко понятие. В автомобилостроенето например се използват предимно индустриални роботи. „Те са големи, бързи, прецизни и изключително продуктивни, но също така и опасни. Затова се ограждат в клетки, където хора не могат да влязат, иначе роботът може да ги нарани“, разказва Живко.
От другата страна е областта, в която ще търсим бъдещите си домашни помощници. Именно тук нашият събеседник ни представя… Мара.
Мара Подробната
С това симпатично име Живко и колегите му наричат механичната ръка, за която разработват програми – виждате я и на снимките. „Мара е създадена от компанията „Юнивърсъл роботс“, тя е нещо като мерцедес на т. нар. „колаборативни роботи“ или „коботи“, обяснява Живко. „Това е индустриален робот, който е предвидено да работи заедно с хората. Той изпълнява своята задача, а аз мога спокойно да съм до него, работейки върху моята. Можем и да си помагаме – колаборираме, откъдето идва и наименованието“.
Коботите имат прецизни сензори за допир. Настроени правилно, ако докоснат човека, роботът веднага спира, за да се гарантира безопасността. Колаборативният робот често се комбинира с допълнителни сензори, които засичат дали човек влиза в работната му зона и изпращат сигнал, автоматично вкарвайки го в забавен режим.
Мара е индустриална „ръка“ с 6 степени на свобода, които се постигат чрез 6 ротора, наричани и „стави“. Всяка от тях може да се върти на 360 градуса в двете посоки. Ставите могат да работят в изключителен унисон, гарантирайки плавно и даже елегантно движение.
Добре дошъл, кобот!
„Роботът имитира, малко или много, човешкия крайник от рамото, през лакътя до китката. Както с ръката си можеш да стигнеш до една и съща точка по много начини, така е и при нея. Можеш да заобикаляш препятствия, да стигаш до труднодостъпни места“, обяснява Живко.
Мара има интерактивен таблет с един-единствен хардуерен бутон и той е червен. Всички роботи, включително и този, имат такъв и той изпълнява една и съща функция – авариен стоп.
Такъв тип роботи вече са на достъпна за бизнеса цена. Струват около 30 000 – 40 000 евро, но инвестицията се избива средно за 6 месеца. „Изключително интересна „играчка“. Буквално с 50 реда код можеш да я накараш да изпълнява всякакви задачи. Възможностите са на практика неограничени!“, разказва софтуерният инженер.
„Роботи като Мара могат да бъдат монтирани на мобилни платформи, а оттам приложенията са безкрайни“, казва специалистът. „Не е задължително да става дума за бизнеса. Такъв тип роботи вече стигат и до домовете, помагайки с все повече домашни задължения. Да, още са по-скоро при хората, които са авантюристично настроени и искат да пробват нещо различно“.
Роботът, моят приятел
Вече се предлагат домашни помощници, които могат да събират дрехи, да ги носят до пералните, да поливат цветята и какво ли още не. „Много хора си представят как имат хуманоиден робот помощник, който готви и пере. Вече има подобни решения, но те все още са с ограничено приложение, а и са доста скъпи. За да бъде една технология широко приета, тя трябва първо да решава проблем и второ – да е достъпна. Мисля, че това е бъдещето на роботиката“.
Компанията, в която Живко работи – “Ocado Technology“, създава решения за складове, които да функционират с минимална човешка намеса. „Разработваме технологии за автоматизация и роботизация, които не са съществували преди“, разказва Живко. „Представете си 1 000 000 артикула от над 50 000 различни типа, обработени за 1 ден и то с точност от 99%!“
Колко са автоматизирани процесите в складовете днес? Ще се учудите… „Представете си 2000 робота, движещи се едновременно със скорост 4 м/с и разминаващи се на разстояние от 5 мм! Те транспортират продукти по цялата територия на складовете и ги „носят“ до роботизираната ръка, която пълни клиентските торбички. Човешката намеса е основно в поддръжката, а целта е складовете да стават все по-автоматизирани.“
Кои са най-големите трудности, пред които е изправена роботиката в момента? Как човек може да се научи да управлява подобни роботи? Кога има смисъл да се разработват човекоподобни проекти? Защо от 60 години си говорим, че ще има роботи навсякъде и вече е време това да се случи?
Отговорите ще намерите в Дигитални истории.
