Защо 27 000 западни санкции не унищожиха руската икономика

4 години след началото на войната Москва демонстрира изненадваща устойчивост

Руската икономика навлиза в труден етап, но, по думите на Марк Твен, „слуховете за нейната скорошна смърт“ отново изглеждат силно преувеличени. Така беше и през първите дни след нападението над Украйна на 24 февруари 2022 г., пише изданието Welt.

Шоковите прогнози и реалността

Снимка: iStock

Тогава икономисти от Москва през Вашингтон до Берлин очакваха срив до 20%. В крайна сметка всичко се разви различно. Въпросът е защо мнозина грешиха и какво поддържа руската икономическа устойчивост.

През първата военна година БВП спадна с едва 1,4 %, въпреки че почти мигновено бяха наложени хиляди безпрецедентни западни санкции, които днес са близо 24 000. „Механизмите в такава нова ситуация се осмислят поетапно“, заяви по-късно бившият заместник-председател на Централната банка Олег Вюгин пред WELT. Последвалият ръст от над 4 % през 2023 и 2024 г., както и очакваното рязко забавяне до 1 % през 2025 г., вече не изненадаха анализаторите.

Множество пролуки в санкциите

Снимка: iStock

Една от причините за устойчивостта е самият дизайн на западните санкции. „Много от съществуващите пролуки произтичат от желанието на санкциониращите държави да минимизират негативните ефекти върху собствената си икономика“, казва Василий Астров от Виенския институт за международни икономически сравнения (WIIW) пред WELT.

В началото бяха изключени големите руски банки от SWIFT, но западните кредитни институции, останали в Русия, – не.

Вносът на руски уран и титан за авиостроенето не е санкциониран.

Ограниченията върху руския износ на петрол влязоха в сила едва година след началото на войната, за да се избегне ценова експлозия при съкращаване на доставките, които представляват около 10 % от световния добив.

„Санкциите можеха да подкопаят руската икономика само ако целият им сегашен обем бе наложен в първите три–четири седмици от войната“, подчертава Владислав Иноземцев, бивш съветник на Кремъл, а днес съосновател на Центъра за анализи и стратегии в Европа (CASE) във Вашингтон. „Постепенното им въвеждане даде време на Русия да намери обходни пътища и да се адаптира.“

Русия ще ограничи достъпа до Telegram

Русия се опитва да пренасочи гражданите към държавната социална мрежа

Предприемаческа приспособимост

За Иноземцев именно адаптивността е ключът към издръжливостта: „Частните предприемачи искаха да оцелеят и са свикнали да работят в условия на силна конкуренция с минимални маржове.“ Московската икономистка Наталия Субаревич добавя: „Не спирам да се удивлявам колко бързо тези хора разбират какво трябва да се направи.“

Реекспорт през глобалния Юг

Снимка: Reuters

Производствата и логистичните вериги бяха пренастроени почти мигновено. Без подкрепата на Китай и други държави от т.нар. глобален Юг това би било ограничено. Тези страни служат като хъбове за реекспорт на западни стоки, включително санкционирани полупроводникови чипове, към Русия. Освен това Индия се превърна в основен купувач на руски петрол, след като Европа прекъсна вноса си.

Астров обръща внимание и на факта, че значението на глобалния Юг в световната икономика е нараснало за сметка на Запада. Китай – който се възприема като част от този Юг – вече изпреварва Европа като най-голям търговски партньор на Русия, макар че почти не инвестира в страната.

Как международната изолация на Русия отвори възможности за Индия?

Индия сключи ключови търговски сделки с ЕС и САЩ, като междувременно намалява енергийната си зависимост от Москва

Държавен фискален импулс

Руската държава компенсира липсващите чужди капитали със собствени инвестиции – главно в отбранителния сектор и във възнагражденията на военнослужещите. Това повиши заплатите на пазара и подкрепи потреблението, като същевременно стимулира и цивилни отрасли. Както Астров, така и Иноземцев посочват този фискален импулс като централен фактор, въпреки че военните разходи от 7,3 % от БВП означават не пълна, а по-скоро частична военна икономика.

Подготовка за икономическа война

Снимка: iStock

Способността за такива разходи стъпва върху строгата фискална дисциплина преди войната, водена от професионалния икономически блок в държавното управление. „Русия се готви за икономическа война“, каза още през 2019 г. Олег Вюгин в интервю за WELT.

През първите две военни години Министерството на финансите и Централната банка, „се оказаха най-ефективните“, отбелязва Иноземцев, докато „Разузнаването и ФСБ напълно дискредитираха Путин в началото на войната“.

Връщане на капитали и ограничен ефект на санкциите

Много богати руснаци бяха включени в санкционни списъци и върнати – заедно с десетки милиарди долари – обратно в страната. „Отчасти това обяснява високия ръст на инвестициите през 2023 и 2024 г.“, посочва Астров. Иноземцев допълва, че финансовите санкции задържаха у дома и онези 60 млрд. долара годишно, които руснаците харчеха в чужбина за туризъм и електронна търговия.

Изследванията показват, че санкциите срещу икономика с размера на руската и дълбоко интегрирана в световната система имат ограничено въздействие.

Русия започна строежа на АЕЦ в Унгария

Днес е излят първия бетон

„Краят на купона“

Благодарение на тези фактори руската икономика нарастваше и по време на войната. С рязкото охлаждане през 2025 г., което според министъра на икономическото развитие Максим Решетников ще продължи и през 2026 г., започва нов етап. „Купонът в руската икономика свършва“, казва Вюгин. Русия вече плаща сметката.

Част от причините са логични, тъй като санкциите постепенно дават ефект, но други са вътрешно произведени. Според Астров основната вина е на Централната банка, която задържа основната лихва на – по негово мнение ненужно високите – 21 % от октомври 2024 до юни 2025 г., а след това я понижи бавно до все още високите 15,5 %.

„Има само една причина за стагнацията: Владимир Путин и неговата идиотия“, заявява Иноземцев. Според него през 2022-2023 г. всичко е вървяло добре, защото Централната банка и Министерството на финансите контролирали процеса. „После съветските идиоти в Кремъл надделяха и вместо либерализацията от първите години на войната, те затегнаха юзерите. Вместо да увеличи заемите и да свали инфлацията чрез пускане на военни облигации, Путин започна да вдига данъците. Вместо да даде повече свобода на предприемачите, той ги изтласква в сивата икономика чрез повишаване на ДДС и национализира успешни фирми под измислени предлози.“

„Путин вярва, че икономиката трябва да служи на държавата, но това е заблуда, а новият му курс е по-опасен от всички досегашни санкции“, заключава Иноземцев.

Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM 

Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK

Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN