Освен България: Кои държави са пред свръхдефицит?

България е единствената държава сред петте, която вече е отчела дефицит над допустимото равнище през 2025 г.

Европейската комисия започна процедура по оценка на бюджетното състояние на пет държави членки – България, Германия, Естония, Латвия, Словения Според публикувания на 3 юни доклад по член 126(3) от Договора за функционирането на ЕС, тези страни не изпълняват или са на път да не изпълнят критерия за бюджетен дефицит, който изисква той да не надвишава 3% от брутния вътрешен продукт.

България е единствената държава сред петте, която вече е отчела дефицит над допустимото равнище през 2025 г. Останалите четири страни са под наблюдение зарадии планирани дефицити над 3% през 2026 г. Причината, поради която европейските експерти разплагат единствено с данните за 2025 г. е, че служебното правителство не е подало навреме докученти за състоянието на публичните финанси през 2026 г.

Какви са прогнозите?

Снимка: iStock

Според пролетната прогноза на Европейската комисия бюджетният дефицит на България ще достигне 4,1% от БВП през 2026 г., а на Германия – 3,7%. Най-висок дефицит се очаква в Естония – 4,5% от БВП, докато Латвия и Словения се прогнозират съответно на 3,3% и 3,3%. За нито една от петте държави не се очаква връщане под прага от 3% и през 2027 г.

Това е причината Европейската комисия да заключи, че дефицитите не могат да бъдат определени като временни, което е един от ключовите критерии при преценката дали да бъде открита процедура за прекомерен дефицит.

С колко може да бъде глобена България за свръхдефицит?

Не бива да се преекспонира темата за свръхдефицита у нас, смята Румен Гълъбинов

Отбранителните разходи играят ключова роля

Общ фактор за всички пет държави е рязкото увеличение на разходите за отбрана след влошената геополитическа обстановка в Европа. ЕС вече разреши на редица страни временно отклонение от фискалните правила чрез т.нар. национална предпазна клауза.

Комисията отбелязва, че превишаването на дефицита през 2026 г. в Германия, Естония, Латвия и Словения е изцяло обяснимо с увеличените военни разходи и затова се разглежда като „изключително“ обстоятелство. При България обаче това важи само за 2025 г., докато прогнозираният дефицит за 2026 г. вече не може да бъде обяснен единствено с отбранителните разходи.

Германия влиза в необичайна позиция

Снимка: iStock

Особено внимание привлича Германия, която традиционно е сред най-стриктните защитници на бюджетната дисциплина в ЕС. Страната планира дефицит от 4,2% от БВП през 2026 г., а прогнозата на Комисията е за 3,7%. Основните причини са увеличените инвестиции в инфраструктура и отбрана, както и данъчни облекчения, които намаляват приходите в бюджета.

Същевременно германският държавен дълг се очаква да нарасне от 63,5% от БВП през 2025 г. до 68% през 2027 г., а Комисията определя средносрочните рискове за устойчивостта на дълга като високи.

FT: България е заплашена от наказателна процедура заради бюджетния дефицит

Дефицитът на България може да достигне 4,3% през 2027 г.

Балтийските държави увеличават инвестициите

Естония и Латвия също попадат под наблюдение, но техните дефицити са пряко свързани с ускореното превъоръжаване и инвестициите в сигурност. Естония например планира отбранителни разходи в размер на 4,6% от БВП през 2026 г., което я нарежда сред лидерите в НАТО по този показател.

В Естония допълнителен фактор е и финансирането на големи инфраструктурни проекти като железопътния коридор Rail Baltica, които увеличават публичните разходи.

Докладът обаче показва и по-широка тенденция в Европа, че все повече правителства увеличават публичните разходи за отбрана, инфраструктура и социална политика в условията на геополитическа несигурност.

Влизаме в процедура по свръхдефицит: Какво означава това за българските граждани?

Това не означава фалит, но е сигнал за проблем

Страната ни все ощее не е обявиила процедура по свръхдефицит, но според Гълъб Донев, твърдо се върви натам. Министерството на финансите планира да внесе проекта за Бюсжет 2026 до края на юни. България разполага с до шест месеца, за да предложи план за ограничаване на дефицита. ЕК може да има забележки. На теория, ако една държава не се съобрази с изискванията, тя може да бъде санкционирана финансово

В момента 10 от тях са в тази ситуация – Австрия, Белгия, Финландия, Франция, Унгария, Италия, Малта, Полша, Румъния, Словакия.

Прпоръките на Брюксел към България са максимално използване на дерогацията за разходи по отбрана, времево ограничение на мерките срещу повишаване на цените на енергията, борба със сивата икономика и корупцията, засилена събираемост на данъци и оптимизиране на публичната администрация.

Процедурата може да трае 4 години.