Как разведена майка на три деца стана първата жена на Нюйоркската фондова борса
От бедно детство в Тексас до козметична империя за милиарди
„Осмото чудо на света“: Повече от 4000 км тръби под Сахара ще доставят вода, достатъчна за 2600 олимпийски басейна
Свят
4000 километра тръби, 1300 кладенеца и вода на 40 000 години
В началото на 80-те години на миналия век либийският лидер Муамар Кадафи обяви това, което той нарече „осмото чудо на света“ : изкуствена река, скрита под най-голямата пустиня на планетата. Според Енциклопедия Британика , Големият язовир в Либия е най-големият напоителен проект, строен някога от човечеството. Въпреки че китайците и много други не биха се съгласили с това твърдение заради техния проект, известен като SNWD, пише N1.
Не просто каквато и да е вода.
Снимка:
en.wikipedia.org
Либийският проект се състои от 4000 километра подземни тръбопроводи, транспортиращи прясна вода от дълбоки водоносни хоризонти в южна Сахара до северните крайбрежни градове, където живеят милиони хора.
Освен това, водата, която тече през тези тръби, не е просто каквато и да е вода. Това е изкопаема вода от нубийския пясъчников водоносен хоризонт, натрупан през последния ледников период - преди около 40 000 години.
Числата, които правят тази изкуствена река проект без аналог в съвременното инженерство
Според данни, събрани от Уикипедия въз основа на официални либийски източници, проектът е бил разделен на пет фази и е включвал цифри, които не се поддават на въображението. Общите прогнозни разходи надхвърлят 25 милиарда щатски долара. Следователно говорим за проект, по-скъп от разширяването на Панамския канал.
При максималния си капацитет изкуствената река може да транспортира 6,5 милиона кубически метра вода на ден. За да добиете представа, това количество би било достатъчно, за да напълни 2600 басейна с олимпийски размери на всеки 24 часа. Освен това, всяка сглобяема бетонна тръба е с диаметър 4 метра - достатъчно широка, за да може да премине кола през нея.
Първата фаза на проекта изискваше изкопаването на 85 милиона кубически метра пръст. Следователно количеството извадена пръст надвишава това на много от най-големите язовири в света. Най-впечатляващото е, че Либия финансира всичко това без международни заеми. Парите дойдоха изцяло от приходите на страната от петрол.
Проект, който продължи десетилетия и превърна пустинята във ферми
Строителството на изкуствената река започва през 1984 г. и продължава повече от две десетилетия. Първата фаза, която довежда вода до град Бенгази в Източна Либия, започва да функционира през август 1991 г. Впоследствие, през септември 1996 г., втора фаза свърза системата със столицата Триполи. Последващите фази от своя страна разшириха мрежата, за да обхване почти цялата населена крайбрежна ивица на страната.
Въздействието върху селското стопанство беше незабавно. Пустинните райони, които никога не са били напоявани, започнаха да произвеждат пшеница, ечемик и плодове. Според доклади на либийското правителство, проектът е снабдявал цели градове с питейна вода, които преди това са зависели от скъпо обезсоляване или внос.
За да се постави мащабът в перспектива, 1300-те кладенеца, които захранват системата, достигат дълбочина между 500 и 800 метра под повърхността на пустинята, както пише Interestinge Engineering.
Най-големият инженерен проект в Африка е питейната вода, която ще изчезне
До голяма степен поради тази причина бъдещето на Голямата изкуствена река е несигурно. Учените спорят дали Нубийският водоносен хоризонт може да издържи на сегашната експлоатация още 60 години - или изчерпването му ще настъпи по-рано.
Също толкова обезпокоителна е липсата на инвестиции в поддръжка след падането на Кадафи през 2011 г. Системата е проектирана да работи десетилетия, но изисква постоянна грижа за уплътненията, помпите и кладенците.
Въпреки това, изкуствената река остава една от най-великите демонстрации на гражданското инженерство на 20-ти век. Накратко, това е проект, който превърна пустинен район в място, където хората могат да живеят, да се занимават със земеделие и да пият чиста вода.
