Затягат правилата при онлайн продажби - какво да очакваме?
Промените целят транспониране на европейска директива в българското законодателство
Oхлаждане в Европа: Кои държави са най-зависими от климатиците?
В някои държави охлаждането вече заема значителен дял от общото енергийно потребление на домакинствата
Последните три години бяха най-горещите в световен мащаб, а успоредно с покачването на температурите расте и потреблението на енергия за охлаждане. Данните показват, че използваната от домакинствата в Европейския съюз енергия за охлаждане се е удвоила само за шест години. Според програмата „Коперник“ юни 2026 г. е бил най-горещият юни в историята за Западна Европа и вторият най-топъл в света. Най-топлите години в историята на наблюденията са 2024, 2023 и 2025 г. Покачващите се температури и все по-честите горещи вълни карат все повече хора да използват климатици и други охлаждащи системи, което увеличава търсенето на електроенергия в цяла Европа.
Снимка:
iStock
Увеличението обаче се различава значително между отделните европейски държави и трябва да се разглежда внимателно. В някои страни, където климатизацията преди е била слабо разпространена или почти не е използвана, въвеждането на охлаждащи системи води до огромни процентни ръстове, въпреки че общото потребление остава сравнително ниско. Най-голямо увеличение между 2018 и 2024 г. отчита Австрия, където потреблението на енергия за охлаждане се е повишило с ръст от над 1000%. Следват Чехия с увеличение от 244% и Италия с 193%, което показва, че търсенето продължава да расте дори в държава, където климатизацията вече е широко разпространена. Повече от двойно е нараснало потреблението и в Унгария (171%), Финландия (163%), Испания (127%), Словения (114%) и Гърция (103%). Сред големите икономики на ЕС Франция отчита увеличение от 52%, докато Германия остава почти стабилна с ръст от едва 8%, предава Еuronews.
В някои държави охлаждането вече заема значителен дял от общото енергийно потребление на домакинствата. Средната стойност за Европейския съюз през 2024 г. е била 0,84%, но разликите между страните са големи заради климатичните особености и географското положение. Кипър е лидер, като 16% от енергията в домакинствата се използва за охлаждане. Следват Малта с 15% и Албания – кандидат за членство в ЕС – с 13,4%. В Гърция делът достига 7,4%, а над 2% се отчита в Северна Македония (3%), Черна гора (2,9%), Испания (2,5%), Италия (2,3%) и Хърватия (2,1%). По отношение на общото потребление Италия е безспорен лидер в ЕС с 26,3 хиляди TJ, което представлява 32,7% от цялата енергия за охлаждане в съюза. Испания е на второ място с 14,3 хиляди TJ и дял от 17,8%, а Гърция заема третата позиция с 14,8%, следвана от Франция с 11,8%. Ако се включат страните кандидатки, Турция се нарежда трета по общо потребление с 13,6 хиляди TJ.
Нарастващата нужда от охлаждане вече оказва влияние върху европейския електроенергиен пазар. По време на горещите вълни през юни 2026 г. търсенето на електроенергия се увеличи рязко в четирите най-големи икономики на ЕС, като Франция отчете най-силен ръст. Според френския мрежов оператор RTE всяко повишение на температурата с 1°C обикновено води до допълнително търсене между 0,7 GW и 1 GW, като охлаждането може да добави още 10–14 GW в най-горещите дни. Това повишено търсене доведе до значително поскъпване на електроенергията на едро – над 200 евро за мегаватчас в Германия, почти 160 евро/MWh във Франция и над 110 евро/MWh в Испания. Причината не е само по-голямото използване на климатици, а и ограниченото предлагане, включително слабото производство на вятърна енергия в Германия и временното намаляване на френското ядрено производство заради необичайно топлите речни води.
Европа остава най-бързо затоплящият се континент в света, като температурите се повишават около два пъти по-бързо спрямо средното глобално ниво. Според данни на ФАО десетте държави с най-голямо увеличение на температурите през 2023 г. са били в Европа, което показва все по-силното влияние на климатичните промени върху континента. С увеличаването на честотата и интензитета на горещите вълни нуждата от охлаждане вероятно ще продължи да расте, което ще поставя допълнителен натиск върху енергийните системи и разходите за електроенергия.
