
"Либхер" започва ново производство в Тракия икономическа зона за нуждите на авиациата
Германската фирма купи построен завод с 200 дка земя
Той отрича мрачното минало на компанията и семейството си
Клаус-Михаел Кюне е най-богатият германец. Компанията, която е наследил от баща си, е превозвала вещи на преследвани и убивани евреи за нацистите. Кюне отрича мрачното минало на компанията и семейството си и сега е голям филантроп.
Клаус-Михаел Кюне има състояние, оценено в момента на около 42,5 милиарда долара, което го прави най-богатият германец, по данни на Forbes.
Той живее в Швейцария от 1975 г. Не иска да плаща данъци в Германия, но с удоволствие се представя като меценат и филантроп – дарил е милиони на родния си Хамбург за построяването на Елбфилхармония, както и на любимия си футболен клуб HSV. Той основава Университета по логистика „Кюн“ и построява луксозен хотел.
Кюне е единственият наследник и мажоритарен собственик на логистичния гигант (Kühne+Nagel). Той притежава и 30% от акциите на корабната компания Hapag-Lloyd и към 2022 г. е най-големият акционер на Lufthansa. Има и дялове в компаниите Flixbus и Flixtrain.
Тайната, която Кайн упорито пази, е свързана с историята на семейството му и компанията му – по време на дванадесетте години нацистка диктатура.
През 1890 г. Август Кайн и Фридрих Нагел основават компанията Kühne + Nagel в Бремен и полагат основите на това, което днес е една от най-големите транспортни и логистични компании в света. Бизнесът върви добре и само няколко години по-късно е открит клон в Хамбург – начело с еврейския търговец Адолф Маас.
След смъртта на Фридрих Нагел през 1907 г., компанията преминава в пълна собственост на Аугуст Кайн. Когато и той умира през 1932 г., семейният бизнес е поет от синовете му Алфред и Вернер Кайн. И тогава започва историята, за която Клаус-Михаел Кюне не иска да говори днес.
Еврейски съсобственик, отстранен от компанията през 1933 г., умира в Аушвиц през 1944 г. Три месеца след като нацистите, водени от Адолф Хитлер, идват на власт на 30 януари 1933 г., през април 1933 г. евреинът Адолф Маас, който междувременно става съсобственик на Kühne + Nagel, е принуден да напусне компанията.
Осем дни след отстраняването на Маас, на 1 май 1933 г., братята Кине се присъединяват към нацистката партия – НСДАП.
Досиетата за денацификация на братята Кюне, достъпни в архивите на Хамбург и Бремен, съдържат показания на Алфред и Вернер Кюне и служители на компанията. Те твърдят, че няма алтернатива на присъединяването към партията или отстраняването на Адолф Маас, защото в противен случай компанията ще остане без договори с държавни институции – начело с канцлера Адолф Хитлер.
Адолф Маас е затворен в концентрационния лагер Заксенхаузен в продължение на няколко седмици през 1938 г. по време на преследването на евреите. След това, в края на 1941 г., е депортиран в лагера Терезин и по-късно убит в Аушвиц, вероятно през 1944 г. Точната дата на смъртта му е неизвестна.
От 1933 г. насам компанията успява да се позиционира като транспортна компания, специализирана в „преместване на стоки“. Работа е имала повече от достатъчно. Защото, малко след идването на власт на нацистите и с нарастващите ограничения върху правата на еврейското население, много по-заможни евреи решават да напуснат страната.
Най-късно до 1935 г. компанията печели директно от преследването на евреи, като организира океански транспорт. По това време еврейските логистични компании вече са били „аризирани“, т.е. поети от компании като Kiene + Nagel.
След войната Клаус твърди до днес, че Адолф Маас е напуснал компанията по „благоприятно споразумение“. Маас обаче не е получил обезщетение при уволнение.
В монографията по случай 75-годишнината на Kühne + Nagel се казва: „През април 1933 г. Адолф Маас се пенсионира от компанията, за да стане съсобственик на търговията на едро на своите роднини. Алфред и Вернер Кине продължиха да управляват компанията като еднолични собственици.“
Клаус-Михаел Кюне се присъединява към компанията на баща си през 1958 г. След това, едва на 29 години, през 1966 г., той става директор и скоро премества централата на компанията в Швейцария. Днес той е неин почетен председател, а Китайската фондация, една от най-големите в Европа, притежава над 50% от компанията.
За разлика от много големи компании, които оттогава решиха публично да се изправят срещу миналото си, Клаус-Михаел Кине отказва да го направи 80 години след края на Втората световна война.
Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN
Германската фирма купи построен завод с 200 дка земя
Къде са най-ниските и най-високите такси за преминаване на мост в Европа?
Компанията цели да набере финансов ресурс в размер на 200 млн. лева