Какви са последиците от войната в Иран за Европа?

Производствените разходи достигнаха най-високите си нива от над три години, а бизнес доверието спадна до равнища, невиждани от края на 2022 г.

Частният сектор в еврозоната отново се сви през април, отбелязвайки най-слабото си представяне от около година и половина насам – от ноември 2024 г. Причина за това е войната в Иран, която засегна сериозно сектора на услугите и засили инфлационния натиск. Така конфликтът в Близкия изток постигна ефект, който не беше предизвикан нито от търговски напрежения, нито от тарифни заплахи или индустриални затруднения през последните две години, предава Еuronews. 

Според експресните данни от индекса на мениджърите по покупките (PMI), публикувани от S&P Global, бизнес активността в еврозоната се е понижила рязко през април. Секторът на услугите, който беше основен двигател на възстановяването през 2025 г., отчете най-слабите си резултати от началото на пандемичните ограничения през 2021 г. В същото време производствените разходи достигнаха най-високите си нива от над три години, а бизнес доверието спадна до равнища, невиждани от края на 2022 г.

Снимка: Reuters

Общият PMI индекс за еврозоната се понижи до 48,6 пункта през април спрямо 50,7 през март, слизайки под границата от 50 пункта, която разделя растежа от свиването – най-ниско ниво от около година и половина. Индексът за услугите също спадна до 47,4 от 50,2, достигайки най-слабите си стойности от началото на 2021 г. Според икономиста Крис Уилямсън от S&P Global Market Intelligence, икономиката на еврозоната е навлязла в спад през април под натиска на конфликта, който същевременно е ускорил инфлацията.

За разлика от услугите, производственият сектор показва привиден растеж. PMI индексът за производството се повиши до 52,2 пункта, близо до четиригодишен връх, а производствената продукция достигна осеммесечен максимум. Този ръст обаче е подвеждащ, тъй като компаниите увеличават поръчките на суровини в очакване на бъдещи недостизи и по-високи цени, което отразява по-скоро предпазливо складиране, отколкото реално нарастване на търсенето. В същото време сроковете за доставки се удължават най-силно от юли 2022 г. заради нарушените вериги за доставки.

Петролът върви към второто по големина седмично поскъпване от началото на войната в Иран

Фючърсите на суровия петрол тип Брент се повишиха с 0,57%

Разходната страна ясно подсказва риск от стагфлация – производствените разходи растат с най-бърз темп от края на 2022 г., а цените на продукцията достигат най-високите си стойности от над три години. Всички големи икономики в еврозоната отчитат спад – Германия регистрира първо свиване от почти година, а Франция задълбочава спада си. В същото време Международният валутен фонд понижи прогнозите за растеж, като очаква икономиката на еврозоната да се забави до 1,1% през 2026 г., с допълнителни негативни ефекти от конфликта и високите енергийни цени.

Ситуацията поставя Европейската централна банка пред труден избор между борбата с инфлацията и риска от по-дълбок икономически спад. Макар настоящият шок да е по-умерен от енергийната криза през 2022 г., той продължава да оказва натиск върху индустрията и растежа.