Европейският парламент замени Google с френската търсачка
Защо ЕП заменя най-използваната търсачка?
БГ Бизнес
Балин Балинов от „Грийнпийс“ – България коментира кои са най-подходящите уреди за захранване с балконски фотоволтаици
От 1 юли електроенергията за битовите потребители ще поскъпне средно с 2,99%, а топлинната енергия – с 4,58%. Това предвиждат публикуваните от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) ценови предложения за новия регулаторен период, който започва на 1 юли 2026 г.
На пръв поглед увеличението не изглежда драматично. За домакинство със сметка за ток от 51,13 евро (100 лева) месечно то би означавало допълнителен разход от около 1,53 евро. Въпросът обаче е по-широк. След поредица от години с растящи енергийни разходи все повече потребители започват да търсят не толкова начини да избегнат поредното поскъпване, колкото възможности да намалят зависимостта си от него.
Една от най-достъпните технологии в тази посока са т.нар. балконски фотоволтаични системи - малки соларни инсталации, предназначени за апартаменти и градски жилища без собствен покрив.
Според Балин Балинов, експерт в "Грийнпийс" – България, това е най-ниският праг за навлизане в производството на собствена електроенергия.
„Балконските фотоволтаици са най-достъпната инвестиция за едно домакинство, когато говорим за производство на електроенергия от слънцето. В повечето случаи става дума за един или два панела, в зависимост от размера на терасата“, каза Балинов пред bTV Бизнес Новините.
По данни на КЕВР най-голямо увеличение на цената на електроенергията е предвидено за клиентите на „ЕСП Златни пясъци“ - 5,80%.
Следват:
„ЕВН България Електроснабдяване“ – 3,24%;
„Електрохолд Продажби“ – 3,11%;
„ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ – 2,38%.
Средното увеличение за всички битови потребители е 2,99%.
Регулаторът подчертава, че е ограничил значително поисканите от дружествата разходи и че без тази намеса поскъпването би било по-високо.
Това обаче не променя основния факт - цената на електроенергията продължава да се движи в посока нагоре. А за домакинствата въпросът все по-често е как да намалят потреблението си от мрежата.
Докато покривните фотоволтаични системи обикновено изискват инвестиции от няколко хиляди лева, при балконските панели входната цена е значително по-ниска.
По думите на Балинов стандартна система с един панел и необходимото оборудване може да струва до около 500 евро, като най-разпространените модели са с мощност между 400 и 450 вата.
Това количество може да изглежда скромно на фона на големите покривни инсталации, но за едно градско домакинство ефектът не е пренебрежим.
Според изчисленията на Балинов един такъв панел може да произведе между 350 и 400 киловатчаса електроенергия годишно при българските климатични условия. Това количество е достатъчно да покрива значителна част от потреблението на постоянно работещи уреди като хладилник, интернет оборудване, компютърна техника, телевизори и зарядни устройства.
Най-интересният въпрос за потребителите е как това се превръща в реална икономия.
Според Балинов средното намаление на сметките може да достигне между 20 и 30% на годишна база. Това е значително повече от предстоящото увеличение на цената на електроенергията.
Ако домакинство плаща средно по 51,13 евро месечно за ток, увеличението от 2,99% ще добави приблизително 18,41 евро към годишните му разходи.
При същата сметка обаче намаление от 20% означава икономия от около 122,71 евро годишно, а при 30% - близо 184,07 евро.
Разбира се, тези числа са ориентировъчни. Реалният ефект зависи от изложението на балкона, броя на слънчевите часове, потребителските навици и най-вече от това дали произведената енергия се използва в момента на производството.
Точно тук е и спецификата на балконските системи.
„Ако няма батерия, цялото количество произведена електроенергия се използва веднага от включените в момента консуматори“, обяснява Балинов.
С други думи, най-голяма полза има, когато панелът произвежда ток през деня, а домакинството има работещи уреди, които могат да го потребят.
Един от най-често задаваните въпроси при балконските фотоволтаици е дали за поставянето им е необходимо разрешение от съседите и институциите.
Според Балинов към момента нормативната рамка не е напълно изчистена. На практика собствениците трябва да се съобразят със Закона за управление на етажната собственост, Закона за устройство на територията и Закона за енергията от възобновяеми източници.
„Желателно е темата да бъде обсъдена с домоуправителя и да се гласува на общо събрание на входа“, обяснява той.
По думите му добър вариант е етажната собственост да вземе принципно решение, което да важи за всички живеещи в сградата, а не всеки отделен случай да се разглежда поотделно.
Практиката на общините обаче все още е различна. Някои администрации изискват преминаване през по-подробни процедури и представяне на техническа документация, докато други приемат балконските панели като преместваеми съоръжения и не настояват за допълнителни разрешителни.
„Тъй като технологията все още не е широко разпространена в България, различните общини и експерти тълкуват законодателството по различен начин“, посочва Балинов.
Според него именно затова са необходими по-ясни правила и облекчени процедури, които да улеснят домакинствата, желаещи да произвеждат собствена електроенергия.
Парадоксално или не, един от най-подходящите уреди за работа с балконски фотоволтаик е климатикът. Причината е проста - и двете системи достигат максимална активност по едно и също време.
През горещите летни дни слънчевите панели работят с най-висока производителност, а климатиците са сред основните консуматори на електроенергия.
Според Балинов съвременните инверторни и хиперинверторни модели са достатъчно ефективни, така че един или два балконски панела могат да покрият голяма част от тяхното потребление през светлата част на деня.
Това не означава, че климатикът ще работи изцяло безплатно, но може съществено да намали количеството електроенергия, което домакинството купува от мрежата.
Експертът обаче предупреждават, че собственото производство на електроенергия е само едната страна на уравнението. Другата е намаляването на потреблението.
Според Балинов най-големите възможности за икономии често не идват от нови технологии, а от по-добра изолация, качествена дограма и подмяна на старите електроуреди.
„Колкото по-малко енергия се изразходва в едно домакинство, толкова по-добре. Ако домът не е добре изолиран и губи топлина или охлаждане през стените и прозорците, трудно можем да говорим за истински икономии“, казва той.
Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN
Защо ЕП заменя най-използваната търсачка?
След пандемията от Covid-19 туризмът в страната нарасна значително