Свят Каква е била инфлацията при всеки президент от Айзенхауер до Байдън?

Каква е била инфлацията при всеки президент от Айзенхауер до Байдън?

Десислава Боцева

Кой президент допусна най-голяма инфлация

 

Колко голям проблем е инфлацията? Според най-новите проучвания на Pew Research Center: Много голям. Американците класират инфлацията на първо място в списъка за проблеми, пред които е изправена страната, като 62% от анкетираните я описват като „много голям проблем“. 29% я описват като „умерено голям проблем“, 8% казват, че е „малък проблем“ и само 1% твърдят, че „изобщо не е проблем“.

Други опасения, които са класирани по-ниско в категорията „много голям проблем“, включват достъпността на здравеопазването (57%), насилието с оръжие (49%), изменението на климата (36%) и безработицата (25%), пише Yahoo Finance.

Ако инфлацията се смята за толкова голям проблем от мнозинството от американците, тогава вероятно това е и в съзнанието на хората, когато се отправят към урните. Но какво влияние всъщност имат президентите на САЩ върху нивата на инфлация?

Въпреки че президентът има значителна власт върху определени решения, които засягат икономиката, е трудно да се припишат макроикономическите успехи или провали на един лидер. Президентските решения, свързани с намаляване на данъците, бюджетни планове, пакети от стимули и други разходни инициативи, често имат за цел да тласнат инфлацията в определена посока. Но когато влязат в действие неочаквани външни събития – като войни, проблеми с веригата за доставки или природни бедствия – тези планове могат да се объркат.

Инфлацията в страната беше 2,9% към юли, най-ниската от 2021 г. За сравнение, нека видим как е изглеждала инфлацията при всеки президент след Дуайт Д. Айзенхауер.

Дуайт Д. Айзенхауер (1953-61)

Средна годишна инфлация: 1,4%

Айзенхауер ръководи темп на инфлация под средния в сравнение с следващите президенти. Неговото президентство беше значително повлияно от края на Корейската война през 1953 г., което помогна за стабилизиране на инфлационния натиск на военновременната икономика.

Айзенхауер се стреми към икономически растеж без инфлация и беше консервативен по отношение на разходните програми. Основната му цел беше да поддържа балансиран бюджет. Например, той избягва прекомерни военни и държавни разходи, за да създаде бюджетен излишък, който може да се използва за контролиране на инфлацията.

Джон Ф. Кенеди (1961-63)

Средна годишна инфлация: 1,1%

Краткият президентски мандат на Кенеди се характеризира с нисък среден процент на инфлация от 1,1%. Приписват му прекратяването на рецесията от 1961 г. чрез тежки разходи за дефицит под формата на повече от 1 милиард долара във фондове за помощ за магистрали, подкрепа за цените на земеделските стопанства и дивиденти по животозастраховане.

Значителни намаления на данъците, като намаляване на горната пределна данъчна ставка от 91% на 70%, бяха насочени към увеличаване на потребителските и бизнес разходите. В съчетание с разхлабени парични политики, които включват ниски лихвени проценти, тези стратегии спомогнаха за стимулиране на икономическия растеж, като същевременно задържаха инфлацията.

Линдън Б. Джонсън (1963-69)

Средна годишна инфлация: 2,6%

Линдън Б. Джонсън продължи експанзионистичната фискална политика на Кенеди, която доведе до увеличени потребителски разходи и бизнес инвестиции. Той също така увеличи програмите за държавни разходи, насочени към подобряване на социалното благосъстояние. През 1965 г., когато САЩ влизат във войната във Виетнам, военните разходи се увеличават, което води до инфлационен натиск.

Други фактори, като стегнат пазар на труда и съпротива срещу увеличаване на данъците, означават, че докато средният процент на инфлация през цялото президентство на Джонсън остава под средния в сравнение с другите президенти в този списък, инфлацията се покачва към края на неговия мандат, достигайки връх от 5,75% през 1969 г.

Ричард Никсън (1969-74)

Средна годишна инфлация: 5,7%

Въпреки че той наследи инфлационна икономика от самото начало, мандатът на Ричард Никсън претърпя допълнително увеличение на инфлацията. Увеличените разходи, свързани с войната във Виетнам, натовариха федералния бюджет.

През 1971 г. Никсън замразява заплатите и цените на стоките за 90 дни в опит да овладее инфлацията. Въпреки че проработи в краткосрочен план, това доведе до по-рязко покачване на инфлацията през следващите няколко години.

Като цяло мандатът на Никсън е категоризиран като период на стагфлация, в който високата инфлация беше съчетана със стагнация на растежа и високи нива на безработица.

Джералд Форд (1974-77)

Средна годишна инфлация: 8,0%

Един от първите ходове на Джералд Форд в офиса беше да обяви война на инфлацията. Той стартира програмата Whip Inflation Now през 1974 г., която се фокусира върху антиинфлационни инициативи за бизнеса и потребителите.

Продължи да четеш  

Последни публикации

Бизнес Видео Подкаст

Нашите автори

Николай Димов

Николай Димов

Защо Employer Branding-ът е по-скоро маркетинг, отколкото HR инструмент

Георги Караманев

Георги Караманев

Как „Българска наука“ привлече 29 милиона погледа?
Христо Ласков

Христо Ласков

Каква е цената на истината?
Калоян Кирилов

Калоян Кирилов

Щастливи хора – продуктивни служители
Вижте още автори